Historicalroutes.bg е посветен на вдъхновенията и поуките от хилядолетната история на София. Това е проект, който проследява различните периоди от развитието на града и ги представя не по отделно, а в единството на тяхното съществуване и въздействие. Всяко „парченце от пъзела на историята“ има своето точно определено място в облика на столицата. И въпреки, че някои от „парченцата“ не винаги ни допадат, те също са част от историята и ни носят познание и памет. От historicalroutes.bg предлагаме маршрут-пътеводител към известни, непознати и позабравени софийски улици с техните фасади и потайни истории. Каним по маршрута всеки, който иска да открие или пък да преоткрие щрихи от историята на София, независимо дали е в града за няколко дни или за цял живот. Наш гост е всеки, който иска да почувства духа на София. Защото вярваме, че духът на мястото (от лат. genius loci) се корени в историята на градовете, но и в уважението към тази история, възпитавано от поколение на поколение.

Духът на София!

Или по-точно желанието да предложим маршрут, който завършва с усещането за духа на София и припомня защо този град може да се гордее. Не само защото София пази храмове на великолепната Улпия Сердика, наречена от император Константин „Моят Рим“. Не единствено заради блестящата сецесионова архитектура на младата столица от началото на XX век, изградена с усърдието и вдъхновението на цялата ни нация. София може да се гордее заради различните периоди и поврати в своята история, завещали неповторимото разнообразие на културното й наследство. София е единственият град, в който има останки от римски улици, около които се издигат ансамбъл на социалистическото градоустройство, масивен купол (църквата „Света Неделя“) и високо минаре (джамията „Баня Баши“), недалеч от еврейска синагога. И заради ул. „Московска“, която е като музей на открито за историята на София от античността до първите десетилетия след Освобождението през 1878 г., наситени с небивал ентусиазъм и градеж от страна на една млада нация. Както и заради бул. „Цар Освободител“, по който тържествено са подредени институциите и символите на възстановената българска държава. Всички тези „парчета“, подредени едно до друго, очертават образа и пазят духа на София.

Исторически маршрут, който представя културното наследство на София в неговото разнообразие, но и единство. Богатото единство на отделни археологически структури, представителни обществени сгради, домове на видни хора, паметници, площади и градини, разположени по големи булеварди или обаятелни малки софийски улици. Така достигнахме до маршрут, който ни среща с респектиращата архитектура на национални „храмове“ като Военния клуб, Народния театър и Софийския университет, както и с чаровни къщи отпреди повече от век. Всеки подбран обект е значима историческа ценност сам по себе си, но е още по-значим като незаменимо „парченце“ от цялото наследство на града. Ето защо подготвяме разкази-описания за отделните обекти, така че всички те представят заедно сюжета на един общ „роман“ за София и България. В края на този маршрут ние ще сме преминали както през различните архитектурни стилове и епохи на столицата, а също така и през разрухата на две световни войни, царуването на три монарха и управлението на 72 министър-председателя и 48 софийски кмета (от 1878 до 1976 г. – последната година на сграда от маршрута).

В резултат достигнахме до маршрут с дължина от близо 6 км и около 80 отделни обекта, отбелязани на нашата интерактивна карта (очаквайте скоро на historicalroutes.bg! Дотогава можете да разгледате работната карта на маршрута – тук). За любителите на по-дългите градски разходки препоръчваме да преминат по всички точки от маршрута на един път. А останалите могат да го разделят на две половини от около 3 км – при по-долното кратко описание на маршрута сме посочили и средата. За виртуалните разходки – няма препоръки. Извън конкретиката на маршрута, вярваме, че трябва да бъдем чувствителни за духа на София при всяка разходка из градските улици.

За да сглобим малкия „пъзел“ на маршрута се запознахме с книги, карти и архивни снимки, които сравнявахме с днешното положение по градските улици. Направихме нашия урбанистичен анализ, но и не спряхме да се доверяваме на собствената си „теория“ и интуиция за София, резултат на ежедневните ни маршрути в града.

Интерактивната карта на historicalroutes.bg с отбелязаните маршрут и обекти е „сърцето“ на уебсайта. Когато даден обект от картата е избран за него се извежда съкратено описание и препратка към индивидуалната му страница в сайта (очаквайте скоро!). Всеки обект по маршрута е отразен с цветен символ, който обозначава неговата принадлежност към 7 периода – нашият опит за структуриране на многовековната софийска история:

Античност (до V век сл. Хр.);

Средновековие (до XIV век сл. Хр.);

Османски период (до 1877);

Период на Княз Александър I (1878-1886);

Период на Цар Фердинанд (1887-1918);

Период на Цар Борис III (1919-1943);

Социалистически период (1944-1989).

Заради седемте различни цвята картата е многоцветна, точно каквато е софийската, а и въобще българската история. Различните цветове не са групирани в определени квартали, защото в София не са останали градски части, които да са свързани с един единствен период. За това и цветовете са смесени, а разказът по маршрута не е хронологичен и непрекъснато преминава през различни времена. Вярваме, че с точно такъв подход, може най-лесно да се обхване целият мащаб на софийската история. Въпреки това, цветната карта е чудесна възможност да се проследят закономерности в софийското развитие – къде има сгради от първото десетилетие след Освобождението (като ул. „Московска“), кои улици са застроени по времето на Цар Фердинанд (като ул. „Шипка“ и бул. „Цар Освободител“ между Военния клуб и Софийския университет), кои улици са обновени с ново строителство по времето на Цар Борис III, къде са местата, в които са преплетени няколко периода.

Започваме от „Орлов мост“, като символична „порта“ на София от времената когато е обявена за българска столица. След това продължаваме по чаровната улица „Сан Стефано“, която с името си ни връща към Освобождението на България, а с историите си към изграждането на княжеската столица. И разбира се, с историята за пивото на братя Прошек. Завиваме по спокойната улица „Шейново“, за да достигнем до пресечката на „Васил Априлов“ и „Шипка“, където е „карето“ с творения на един от най-големите архитекти на столицата – Георги Фингов. Докато посочваме годините на сградите се подсещаме и за важни събития по същото време – до тук вече сме си припомнили за убийството на кмета, заменил кривите сокаци на предосвобожденска София с удобни улици. Сещаме се и за друг кмет, при който София се е сдобила с жълтите си павета. Следват прекрасните улици „Шипка“, „Велико Търново“ и „Оборище“, оформени в края на XIX век извън обхвата на тогавашната стара София, за да бъдат израз на новото, вече европейско време на града. И днес тези улици подсещат за небивалия строителен ентусиазъм на предците ни отпреди век. Шарената „Шипка“ се отличава с неповторимия контраст между редицата елегантни сецесионови сгради и „бруталната“ сграда на Руския културно-информационен център (проектирана в стила „архитектурен брутализъм“). На тази улица е и историята на бляскавия проф. Иван Шишманов, спечелил приятелството на мнозина, включително румънската кралица Елизабет. На „Велико Търново“ виждаме къща като от Алпите, докато на „Оборище“ ни очаква поредица богати резиденции от края на 20те, в една от които е живял Анжело Куюмджийски. На родения в Самоков и живял в Ню Йорк Куюмджийски със сигурност му отива един цял приключенски роман. По това време София е достигнала население от 300 000 души. Пресичаме градините на Докторския паметник и Народната библиотека за да свием към паметника на националния вдъхновител Васил Левски. Отправяме се към края на София около 1900 г., когато вече са се издигали княжеските конюшни със своя елегантен вид. Срещу тях от другата страна на бул. „Княз Александър Дондуков“  е още един софийски контраст – между изящната сграда-поликлиника на д-р Функ, където е бил наемател големият банкер и родолюбец Атанас Буров, и огромната жилищна сграда с архитектурата на сталинския комунизъм („сталинския барок“). От ул. „Дунав“ навлизаме в още един аристократичен квартал на младата столица, където една след друга започват срещите с творчеството на арх. Никола Лазаров, получил прозвището „Архитект Софийски“. Ще се насладим и на архитектурния шедьовър на двама чужденци, избрали следосвобожденска София за свой дом. След това е улица „Московска“. За нея, каквото и да напишем няма бъде достатъчно. Но ще споменем, че пресечката между „Московска“ и „Георги С. Раковски“ (пл. „Николай Гяуров“) е едно от свещените места на София. Там е една от геодезическите точки, използвана при планирането на римската Сердика – т. нар. Tumulus (по арх. Христо Генчев). Тук се спускаме към градината между Военния клуб, Руската църква и старото Чиновническо–застрахователно дружество – едно от най-красивите и наситени със софийския дух места в града.

До този етап разчетохме фасадите и историите на множество софийски къщи, а втората половина ни очаква с поредицата представителни сгради на столицата.  На това място се спираме за да погледаме прелестния купол на Чиновническото дружество и „луковиците“ на Руската църква. И както споменахме, според индивидуалните желания може да се продължи напред по маршрута или втората половина да се отложи за следващ ден.

Отново се връщаме по „Московска“ и някои от първите сгради на София, построени след 1878 г. Следват стълбите на ул. „Будапеща“, съществуващи още от 20те години на миналия век, от които се разкрива удивителната кула-корона на жилищната сграда между „Будапеща“ и „Дондуков“. И още едни стълби – този път на улица „Малко Търново“, скрити между двете високи модернистични жилищни кооперации на 30те години. Изкачваме се по стълбите и достигаме до мястото, където е била часовниковата кула на София от османската епоха. Тук е един от ярките символи на възстановената българска държавност – Дворецът, който е преустроен турски конак и пример за приемственост между старата и новата София. Отправяме се към Ларгото и неповторимата комбинация между римски градеж и монументален социалистически комплекс. Една след друга разглеждаме значими софийски църкви с принадлежност към различни времена, след което сме при деликатния чар на улица „Леге“, която носи името на френския консул Леандър Леге (Льо Ге) още от 1878 г. – заради защитата му на София от опожаряване в дните преди освобождението на града. По тази централна улица имаме примери и за това що е приемственост в развитието, за надграждане на старото или за разрушаването му в името на новото. От ул. „Княз Александър I“ навлизаме в градската градина с популярния фонтан от 1975 г. Вече виждаме Народния театър, издигнат с достолепието на античен храм, както и зданието на Барон Гендович, проектирано от Никола Лазаров за да бъде най-високата софийска сграда през 1914 г. Заобикаляме театъра за да го огледаме от всички страни, да преминем покрай някогашните Търговско-индустриална камара и Централна кооперативна банка и да достигнем до къщата на Иван Вазов. Двуетажната приветлива сграда е била „свидетел“ на речта на Иван Вазов от 27 ноември 1919 г. пред множеството софиянци, потърсило мъдростта на поета след подписването на Ньойския мирен договор и българския крах през Първата световна война. Продължаваме към градината „Кристал“ и ул. „6 септември“ с „Вегетарианската“ жилищна кооперация, издигната през 1929 г. до стилна къща от 1897 г., собственост на бележития общественик Димитър Тончев. Време е да излезем на бул. „Цар Освободител“ пред посолствата на Италия и Австрия, които всъщност са разменени след Първата световна война, да продължим покрай строената на три етапа сграда на Българската академия на науките (Българското книжовно дружество към момента, когато софийската община е дарила имота за строежа на сградата) и да се спрем на площад „Народно събрание“. До края на маршрута остават архитектурен шедьовър на австриеца Фридрих Грюнангер (Къщата на Яблански) и сградата на Софийския университет –доказателство, че сградите могат да се променят във времето, но при уважение към създаденото от предишните поколения строители (и инвеститори). Това е краят на маршрута, с който видяхме архитектурната хубост на множество сгради като детайл и като част от стила на неокласицизма (от Освобождението до ок. 1890 г.), сецесиона (ок. 1890-1920), преходните години между сецесиона и модернизма от 30те и 40те, „сталинския барок“ и дори „архитектурния брутализъм“. Преминахме през много любопитни лични съдби и драматични години за цяла България. След тази разходка вярваме, че духът на София може да вдъхновява привързаност, обич и отговорност към българската столица.

В historicalroutes.bg са представени известните факти от историята на София. Това, което ние направихме е да обединим, подредим и представим познатите софийски истории като една обща разходка по градските улици. Не сме имали за цел да включим всички интригуващи места по маршрута – целта ни беше да подберем достатъчно разнообразие от примери, който пресъздават софийската същност. Представеното от нас не претендира да бъде прецизно научно изследване, но искрено желае да бъде коректно. За това ще бъдем благодарни да допълвате нашия разказ за София и България като оставяте коментари и споделяте вашето познание и усещане за столицата.

Екипът на historicalroutes.bg е в състав Здравко Петров (обща концепция и текстова част), Явор Киряков (обща визия и образователни аспекти), Петко Маринов (графична част), Михаил Николов (техническа подкрепа), фирма Алфанет Сървис ООД (уеб разработка). Специална благодарност към арх. Белин Моллов за неговите съвети и значима подкрепа към начинанието.

В заключение, различните факти са потърсени и намерени в следните източници на информация, с голяма благодарност към посочените автори за техния принос към паметта за София:

  1. Лабов, Г. Архитектурата на София. София, 1979;
  2. Каназирски-Верин, Г. София преди 50 години. София, 1947 г.;
  3. Collina, V. Time and beauty.Art Nouveau in the Bulgarian cities. 2014;
  4. Генчев, Х. София, мислена в пространството и отвъд времето. София, 2009;
  5. Мелнишка, М. Къщите говорят. София, 2016;
  6. Желева-Мартинс, Д. Биография на София. Исторически студии. София, 2006;
  7. Русков, К./ Ангелов, Ч. Старите жилищни сгради на София. София, 2015;
  8. Иванов, Р. Римски градове в България. София, 2007;
  9. Тахов, Г. София между две столетия. София, 1986;
  10. Попов, А./ Тончева, Е./ Дроснева, Е./ Бояджиев, К./ Вачева, К./ Ваклинова, М./ Цонев, М. София – 120 години столица. Юбилейна книга. София, 2000;
  11. Бърнев, И./ Юруков, Л. Непознатата София. София, 2005;
  12. Митева, Ж./ Банков, Я./ Нейкова., Н./ Русинова, К. Сецесион в София. София, 1997;
  13. „Картография“ ЕООД. Атлас на София и софийската агломерация. София, 1993;
  14. Стара София в снимки и пощенски картички.http://stara-sofia.com/
  15. Morphocode.Наследството на София. Карта на паметниците на културата в централната градска част на София. http://io.morphocode.com/sofia/
  16. Proshek brothers. http://www.proshek.com/bg/
  17. Шишманови. Първенците на Видин. https://shishmanovi.wordpress.com/
  18. Марков, Х. Анджело Куюмджийски – една легенда. http://toross.blog.bg/politika/2015/07/30/anjelo-kuiumdjiiski-edna-legenda.1380236
  19. Вестник „Строител“.http://vestnikstroitel.bg. Статия 1. Митакев, Л. Централата на банка ДСК е шедьовър на сецесиона. София, 21.07.2013 г. http://vestnikstroitel.bg/news/63431_centralata-na-banka-dsk-e-shedovr-na-secesiona/. Статия 2. Митакев, Л. В „приемната“ на улица „Париж“.  София, 22.05.2013 г. http://vestnikstroitel.bg/news/59281_v-priemnata-na-ulica-parizh/ Статия 3. Гражданска, С. Сградата на земеделието, строена за окръжен съд. София, 31.12.2010
  20. Боров, Т. За Университета, Райко Горанов и Димитър Дечев. http://kkf.proclassics.org/
  21. Бурилкова, И. „Законът управлява хората, а разумът – закона“ (По повод 111 години от смъртта на Димитър Греков). 2013
  22. Коцев, Г./ Царев, Г./ Клайн, Д./ Стоилова, Л./ Щерн, М./ Йокимов, П. Австрийски архитектурни влияния в София в края на XIX, началото на XX век. София, 1998
  23. Стоилова, Л. Историческо развитие на зоните „А“-север и „А“-юг, местността „Център“, Столична община. https://www.academia.edu/14091933/Историческо_развитие_на_зоните_А_-север_и_А_-юг_местността_Център_Столична_община
  24. Family tree and family history at Geni.comhttps://www.geni.com/family-tree/start
  25. National Geographic. Стефан Стефанов – тайният съветник на Борис III. https://www.nationalgeographic.bg/?cid=120&article=6394
  26. Стоилова, Л. Зданието на Централна кооперативна банка в София. http://sofiazanas.blogspot.bg/2012/07/p-p.html
  27. Народен театър „Иван Вазов“. http://new.nationaltheatre.bg/bg/
  28. Софийски университет „Св. Климент Охридски“https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul
  29. Ташева, С. Архитект Наум Торбов: В София и Букурещ. Наука, кн. 2/2016, том XXVI. Издание на съюза на учените в България.

Какви услуги предлагаме?

Разходки-беседи по маршрута

Предлагаме разходки-беседи по маршрута според ваши индивидуални заявки и предпочитания за продължителност, водещи теми и акценти

Образователни инициативи

Предлагаме образователна възможност, с която могат да се опознаят и обикнат градските истории, културни ценности и публични пространства. Образователните инициативи са структурирани като интригуващи презентации и обиколки по маршрута

Проекти

Предлагаме експертиза, ентусиазъм и партньорство за разработване и реализация на проекти и инициативи свързани с развитието на културно-туристически продукти

Реклама

Предоставяме възможност за реклама на вашите бизнес начинания, включително чрез специфично отбелязване на картата на маршрута или рекламен банер

Контакти

За контакти и въпроси:

тел.: +359 899 40 12 57

e-mail: zdravko.d.petrov@gmail.com