+321 123 4567
info@test.com
My Account
  • Начало
  • За Нас
    • Мисия
    • Екип
  • Истории
  • Маршрути
  • Събития
  • Книгата
  • Контакт
  • Абонирай се

Домът на фабриканта Киро Стефанов

Домът на Киро Стефанов

Архитект: Никола Лазаров
Година: 1921 г.
Адрес: ул.”Париж” №1

Кръстовището между улиците “Московска” и “Париж” e преплело следите на много десетилетия и векове от историята на София, въплътени в някои от най-забележителните ѝ сгради. Само с един поглед и завъртане на това място можем да обхванем базиликата “Света София” (храмът на Божията Премъдрост и “кръстник” на града), една от първите и най-красиви жилищни кооперации (палатата “Света София”), Интендантството към Двореца (днес Столична Община)… Тук е и великолепната къща на сливенския индустриалец Киро Стефанов. Той и двамата му братя са управлявали семейната фабрика за платове, печелила награди за качество от международни панаири и неслучайно изпълнявала поръчки за царското семейство. През 80-те години на XIX век баща им Георги е създал фабрика за платове в близост до Сливен – първият индустриален град по българските земи. Тримата братя Киро, Стефан и Апостол наследяват и управляват предприятието след смъртта на своя баща, преодоляват пожар и перипетии, така че в крайна сметка разширяват и доразвиват бащината фабрика. Сякаш упорството и умението в управлението на фабриката се отразяват и в работата на брата Стефан, докато е министър на финансите между 1931 и 1934 г. В тези години България полага основите на икономическия си просперитет от 30-те, въпреки Голямата депресия в световната икономика.

Домът на Киро Стефанов

Но изящният дом напомня не само за предприемчивостта на едно българско семейство, а и за неповторимата съзидателност на архитект Никола Лазаров – един от знаменитите строители на следосвобожденска България. Завършил през 1893 г. Ecole speziale d’Architekture в Париж по време на зараждащото се ар нуво (art nouveau), творецът е съчетавал архитектурни мотиви от тогавашното време, но и от по-старите класически епохи, за да създава свои неповторими комбинации. В този случай, ъгловото разположение на имота е позволило на Лазаров да разгърне своята архитектурна фантазия като оформя ъглов акцент на сградата, ограден с два пиластъра. Пиластрите са прекъснати между втория и мансардния етаж с характерния за Лазаров фриз от преплетени листа, последван веднага от солиден корниз. Ъгловата част на мансардния етаж завършва с нов корниз и фантастичен фронтон, останал неповторен на друго място в София. Всичко това доказва майсторството, с което Никола Лазаров използва похвати от различни епохи – гирляндите и листата на ар нуво и сецесиона, редом до балконите с балюстри и членението (делението) на фасадата с пиластри, напомнящи за Ренесанса и Барока. Не по-малко вълнуващ е и интериорът с майсторските дърворезби и прекрасните мраморни камини. Една сграда-завещание, която е истински пазител на духа на София и е за вдъхновение на днешното ѝ общество.

28.12.2017

Старата архитектура на София
Абонирайте се за нашия е-бюлетин.
Използваме информацията, за да Ви предоставим подходящо съдържание. Може да се отпишете по всяко време.

© 2022 Фондация “Исторически Маршрути” с ЕИК 206991905. Всички права запазени. Политики за поверителност.

ул. Манастирска No 8А, вх. А, ет. 1, ап. 2
София 1111
България
contact@historicalroutes.bg
+359 899 40 12 57

Фондация “Исторически Маршрути” е посветена на вдъхновенията и поуките от хилядолетната история на България с цел да повиши културата, просветата и да даде ценностни устои в обществото. Ние проследяваме различните периоди от развитието на страната и ги представяме не по отделно, а в единството на тяхното съществуване и въздействие. Мисията ни е проучването, представянето и популяризирането на културното наследство в българските градове с неговото разнообразие от археологически и архитектурни ценности от различни периоди. В сърцевината на тази мисия е създаването, дигитализирането и осигуряването на свободен публичен достъп до оригинално образователно съдържание за сгради с архитектурна и историческа стойност, стилове и течения в изкуството, както и за бележити личности, изградили облика на българските градове и градска култура.