Архитект: Никола Лазаров
Година: 1921 г.
Адрес: ул.”Париж” №1
Кръстовището между улиците “Московска” и “Париж” e преплело следите на много десетилетия и векове от историята на София. На това място, само с един поглед и завъртане, можем да обхванем толкова много цветове, архитектурни стилове и истории, разказани от базиликата “Света София” (храмът на Божията Премъдрост и “кръстник” на града), една от първите и най-красиви жилищни кооперации (палатата “Света София”), домът на първия български министър-председател… Тук е и великолепната къща на сливенския индустриалец Киро Стефанов. Той и двамата му братя са управлявали семейната фабрика за платове, печелила награди за качество от международни панаири и неслучайно изпълнявала поръчки за царското семейство. През 80-те години на XIX век баща им Георги е създал фабрика за платове в близост до Сливен – първият индустриален град по българските земи. Тримата братя Киро, Стефан и Апостол наследяват и управляват предприятието след смъртта на своя баща, преодоляват пожар и перипетии, така че в крайна сметка разширяват и доразвиват бащината фабрика. Сякаш упорството и умението в управлението на фабриката се отразяват и в работата на брата Стефан, докато е министър на финансите между 1931 и 1934 г. В тези години България полага основите на икономическия си просперитет от 30-те, въпреки Голямата депресия в световната икономика.
Но изящният дом напомня не само за предприемчивостта на едно българско семейство, а и за неповторимата съзидателност на архитект Никола Лазаров – един от знаменитите строители на следосвобожденска България. Завършил през 1893 г. Ecole speziale d’Architekture в Париж по време на зараждащото се ар нуво (art nouveau), творецът е съчетавал архитектурни мотиви от тогавашното време, но и от по-старите класически епохи, за да създава свои неповторими комбинации. В този случай, ъгловото разположение на имота е позволило на Лазаров да разгърне своята архитектурна фантазия като оформя ъглов акцент на сградата, ограден с два пиластъра. Пиластрите са прекъснати между втория и мансардния етаж с характерния за Лазаров фриз от преплетени листа, последван веднага от солиден корниз. Ъгловата част на мансардния етаж завършва с нов корниз и фантастичен фронтон, останал неповторен на друго място в София. Всичко това доказва майсторството, с което Никола Лазаров използва похвати от различни епохи – гирляндите и листата на ар нуво и сецесиона, редом до балконите с балюстри и членението (делението) на фасадата с пиластри, напомнящи за Ренесанса и Барока. Не по-малко вълнуващ е и интериорът. Една сграда-завещание, която е истински пазител на духа на София и е за вдъхновение на днешното ѝ общество.
28.12.2017