Архитект: Лазар Парашкеванов
Година: 1927-29 г.
Адрес: ул.”Московска” №29
Забелязвали ли сте високата жълта сграда на „Московска“ и „Раковска“? Колкото елегантна, толкова и внушителна, тази жилищна кооперация е завършена преди почти един век, през 1929 г. И макар преди нея да са построени други кооперации, тя е първата с такива впечатляващи размери и неслучайно остава неповторимият символ на кооперативното строителство в София. Но великолепната сграда нямаше да я има, ако не бяха талантът, трудът и вярата на архитект Лазар Парашкеванов, който я построява на „най-високото и хубаво място в София“, както сам е казвал той.
През 1927 г. идва ред неговите мечти за многоетажна жилищна кооперация да се превърнат в дела – два големи незастроени имота до базиликата „Света София“ са обявени за продажба. За покупката и строителството е избран кооперативният модел, така че да се събере сума, непосилна за един човек, а сградата да се изгради от голям брой кооператори с техните спестявания. Само за десет „безсънни нощи“ (както пише неговата внучка Рада Бакалова-Седлоева в книгата „Дядо ми Лазар Парашкеванов и неговите сбъднати мечти“ – от там са и останалите цитати) проектът за сграда на 9 етажа с 72 апартамента е готов. Архитектът сам прави голяма акварелна рисунка за реклама на начинанието, а кооперацията с името „Света София“ е учредена и започва да се разраства човек по човек. Години по-късно на въпроса „Кой победи – идеята или хубавото място“, Парашкеванов отговаря така: „Може би именно естественото желание на хората да живеят на най-хубавото място в София подкрепя тогава идеята…“
От тук започват бедите. Софийският митрополит не е съгласен да има по-висока сграда от „Александър Невски“, а съседите протестират, че целият квартал ще бъде засенчен. Имало е и притеснения, че ако се срути ще затисне къщите… В крайна сметка работата започва и скоро е положена първата плоча върху площ от близо 1 000 кв. м., а внушителната стоманобетонна конструкция бързо израства за удивление на софиянци – „Где се е чуло и видяло да се прави къща от клечки. Защо не се гради тухла върху тухла…“. Нови недоволства налагат и корекция на проекта по време на строителството – сградата трябва да има 7 основни етажа, вместо планираните 9. Но голямата беда все още тепърва предстои. През април 1928 г. е Чирпанското земетресение. Конструкцията се доказва като безупречна, но разходите за строителни материали и надници значително се увеличават заради земетресението, а повечето кооператори отказват да доплащат.
В този момент се проявява безусловната вяра на Парашкеванов, който сам поема огромно кредитно задължение за милиони, за да завърши сградата още в края на 1928 г. Монтирани са и асансьорите „Шиндлер“, като директорът на компанията лично посещава София и признава смелото начинание. И наистина, такава висока жилищна сграда в края на 1928 г., изградена чрез съдружието на около 40 човека, би била иновация за почти всеки европейски град. В началото на 1929 г. кооператорите се настаняват в новата Палата „Света София“. Там се настаняват и служби на Българския учителски съюз. „От тук нататък жилищната кооперация стана шлагер, който влезе в умовете и въображението на хората от всички слоеве“, пише Парашкеванов. Не случайно при него идват архитекти от Турция, Гърция и Югославия, за да ги обучава как се създават подобни строежи или – как се сбъдват архитектурните мечти.
Благодарим за съдействието при представянето на архитект Лазар Парашкеванов и „сбъднатите му мечти“ на неговия праправнук Петър Владимиров.
25.05.2019
