Архитект Софийски – Никола Лазаров

Надарен с великолепен талант, предприемчив и неуморим в работата си, Никола Лазаров е сред най-бележитите имена от архитектурната история на България. „Прекалено прям, с дълбока смелост да се казва истината“ по думите на неговата внучка, д-р Александрина Лазарова, архитект Лазаров е бил и безкомпромисен в отстояването на ценностите си. Неговите прелестни жилищни и обществени сгради в София, Варна, Русе, Габрово, Шумен, Плевен разказват за стремителното българско развитие преди Балканските войни и са ни останали като безценно наследство, с което можем да се гордеем. Роден на 1 април 1870 година, до края на живота си през 1942 година Никола Лазаров преминава през много трудности, но без колебание остава верен на принципа „да правиш добро, но и да приемаш лошото“, така както ми сподели д-р Лазарова, на която сърдечно благодаря.

Архитект Никола Лазаров

Никола Лазаров е роден сред възрожденския дух на Карлово в скромното семейство на Иван Лазаров, майстор гайтанджия и сподвижник на Васил Левски. Иван Лазаров е бил част от революционното дело в подбалканските котловини и заради своята родолюбива дейност е обесен без съд и присъда през лятото на 1877 г. по време на Освободителната война. Никола остава сирак на едва 7 години. След първоначалното си образование в родния град, завършва гимназия в Пловдив и още тогава разкрива своя фантастичен талант да рисува. Не случайно започва първа работа като чертожник в Пловдив, а по-сетне и в Дирекция „Обществени сгради“ (Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството) в София. Идва време за един от смелите му ходове, които ще го съпътстват през целия му живот – да следва архитектура в Ecole speziale d’Architekture в Париж. Въпреки финансовите затруднения и с помощта на стипендия към Интендантството на Цивилната листа на Негово височество – Князът, Лазаров завършва образованието си през 1893 г. като първенец на своя випуск. Специалната му самостоятелна задача към дипломирането е посветена на църквата към Рилския манастир, което красноречиво показва уважението на Лазаров към старата българска архитектура.

Дворецът "Евксиноград" край Варна

Дворецът „Евксиноград“ край Варна

Отново в родината, първоначално постъпва на работа като архитект по поддръжка на княжеските Дворци. Участва в преустройството на двореца „Евксиноград“ край Варна и е помощник на Фридрих Грюнангер при построяването на североизточното крило на Княжеския дворец в София. В края на 1896 г. обаче, за Лазаров идва време за следващия смел ход – да напусне държавната служба и да започне собствена частна практика. След края на военната му служба, открива първото частно архитектурно бюро в София и то не къде да е – на кръстовището на улиците „Търговска“ и „Дондуков“. Лазаров започва неуморна работа, а една от първите му задачи е довършването на Военния клуб, включително интериора и пълно мебелиране. Следва проектът за обновяването на църквата „Свети Крал“ от 1900 г.

Църквата Свети Крал

Църквата „Свети Крал“, както е била изградена от архитект Лазаров

Малко по-късно, само на 32 години, Никола Лазаров става и първият архитект, избран за народен представител в Народното събрание. Обществената му дейност и активният му ангажимент към градоустройствената проблематика се проявяват в интересна поредица от публикации във вестник „Дневник“ през 1907 г. Там Лазаров се подписва с псевдоним – „К.А. Софийски“. Това му позволява по един любопитен начин да спори както със свои архитекти конкуренти, но и да оспорва свои собствени идеи като им предлага алтернатива. Поредицата е озаглавена „Нашата столица. Нейното благоустрояване и разкрасяване“ – заглавието загатва за важна професионална ценност на Лазаров – красотата като цел на архитектурното изграждане, а самите тези разкриват впечатляващ поглед в бъдещето относно градоустройственото развитие на София. Още тогава предлага идеята за „зелени клинове“ от Витоша, които са отличителна черта на градоустройствения план на София от 1938 г. на професор Адолф Мусман. Архитект Лазаров коментира липсата на достатъчно градини в София и защитава и тезата за един голям лес, спускащ се от Витоша (Драгалевци) чак до Слатина през градината „Княз Борис“.

Домът на Георги Калинков

Домът на д-р Георги Калинков, ул. „11 Август“

Домът на Димитър Моллов

Домът на д-р Димитър Моллов, пл. „Народно събрание“ (уви, без мансардата и куполът, разрушени при бомбардировките над София)

След годините като народен представител и публицист, проектира поредица от частни къщи, сред които са тези на Георги Калинков (1909 г.) и д-р Димитър Моллов (също 1909 г.) София. В първия случай Лазаров майсторски оформя ъглите чрез изнесени еркери с балкони и украсява фасадата с гипсови орнаменти (геометрични и лъвски глави) и красива дървена стряха. Във втория случай залага на класически пропорции и симетрия, но и на пищна украса от стиловете ар нуво и сецесион от гипс или ковано желязо (маркизата, прозорците и входната врата).

Театърът във Варна

Театърът във Варна

Министерството на земеделието

Софийската Окръжна палата, бул. „Христо Ботев“

Към този момент енергичността на Лазаров се преплита с опит и самочувствие и той участва със завиден успех в поредица ограничени и международни конкурси. През 1910 г. печели правото да изготви проекта за театъра във Варна, а две години по-късно печели първо място в конкурса за театър в Стара Загора. През същата 1912 година Лазаров продължава с бляскавите си участия и печели проектирането на Русенската търговско-индустриална камара (днес Регионална библиотека), а в конкурса за Софийска окръжна палата (днес Министерство на земеделието) участва с два проекта и печели първа и втора премия. Лазаров обаче не участва в строителството на сградата през 20-те години поради конфликт с възложителя.

Софийски куполи

Детайли от зданията на Фахри (ул. „Алабинска“) и Гендович (до Народния театър)

В тези години е и работата му за още един български дворец – „Врана“ край София, като проектните му варианти са прегледани и одобрени лично от Фердинанд. През периода 1913-14 г. по негови проекти са изградени внушителните здания на Сабат Фахри и Христо Гендович в София. В този момент, през 1914 година, идва и може би най-значимият момент в кариерата му – спечеленият международен конкурс за сграда на Съдебната палата, когато надделява на десетки именити европейски архитекти. След Първата световна война проектира още няколко жилищни сгради, включително и един от най-забележителните си софийски домове – къщата на фабриканта Киро Стефанов от 1921 г.

Домът на Киро Стефанов

Домът на Киро Стефанов на улиците „Париж“ и „Московска“

През 20-те години насъбира и няколко разочарования от архитектурните конкурси в страната, включително от надпреварата за разширението на старата Централната кооперативна банка, построена първоначално от него през 1915 г. Лазаров отбелязва, че и този конкурс се отличава с лицемерие и баналност, заради които шест години не е участвал в подобни начинания. Лазаров не печели надпреварата, а това негово разочарование е съпътствано от още по-голямо огорчение за Лазаров – строителството на Съдебната палата е служебно възложено на Пенчо Койчев, който значително променя конкурсния проект.

Съдебна палата София

Неосъщественият проект за Съдебна палата на архитект Лазаров

През тези години на проектантски разочарования Лазаров има много активна обществена роля. През 1919 г. за пръв път е избран за столичен общински съветник. Има изключителен авторитет в БИАД (Българско-инженерно архитектурно дружество), като е и сред дарителите за построяването на дружествената сграда на ул. „Георги Раковски“. През 1934 г. окончателно прекратява своята проектантска дейност, а три години по-късно отново е избран за общински съветник. През този мандат защитава нуждата и предвижданията на градоустройствения план на професор Мусман. Подкрепя кмета инж. Иван Иванов в намерението му за стриктно прилагане на плана, независимо от собственическите интереси в центъра на града. Никола Лазаров започва и трети мандат в общинския съвет, но не го довършва – великолепният Никола Лазаров умира през 1942 г., оставил безчет сгради с изящна архитектура, но и заветите на своите професионални ценности.

Статията е извадка от доклад на Здравко Петров, публикуван в сборника „Български исторически четения 2020 – Наследство българско“, издаден от АНДАРИ/ANDARI.

Банка София

Старата Централна кооперативна банка, в частта, изградена по проект на архитект Лазаров

Още истории за архитект Лазаров можете да намерите и тук: