Надарен с великолепен талант, предприемчив и неуморим в работата си, Никола Лазаров е сред най-бележитите имена от архитектурната история на България. “Прекалено прям, с дълбока смелост да се казва истината” по думите на неговата внучка, д-р Александрина Лазарова, архитект Лазаров е бил и безкомпромисен в отстояването на ценностите си. Неговите прелестни жилищни и обществени сгради в София, Варна, Русе, Габрово, Шумен, Плевен, Стара Загора разказват за стремителното българско развитие преди Балканските войни и са ни останали като безценно наследство, с което можем да се гордеем. Роден на 1 април 1870 година, до края на живота си през 1942 година Никола Лазаров преминава през много трудности, но без колебание остава верен на принципа “да правиш добро, но и да приемаш лошото”, така както ми сподели д-р Лазарова, на която сърдечно благодаря.
Никола Лазаров е роден сред възрожденския дух на Карлово в скромното семейство на Иван Лазаров, майстор гайтанджия и сподвижник на Васил Левски. Иван Лазаров е бил част от революционното дело в подбалканските котловини и заради своята родолюбива дейност е обесен без съд и присъда през лятото на 1877 г. по време на Освободителната война. Никола остава сирак на едва 7 години. След първоначалното си образование в родния град, завършва гимназия в Пловдив и още тогава разкрива своя фантастичен талант да рисува. Не случайно започва първа работа като чертожник в Пловдив, а по-сетне и в Дирекция „Обществени сгради“ (Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството) в София. Идва време за един от смелите му ходове, които ще го съпътстват през целия му живот – да следва архитектура в Ecole speziale d’Architekture в Париж. Въпреки финансовите затруднения и с помощта на стипендия към Интендантството на Цивилната листа на Негово височество – Князът, Лазаров завършва образованието си през 1893 г. като първенец на своя випуск. Специалната му самостоятелна задача към дипломирането е посветена на църквата към Рилския манастир, което красноречиво показва уважението на Лазаров към старата българска архитектура.
Дворецът „Евксиноград“ край Варна
Отново в родината, първоначално постъпва на работа като архитект по поддръжка на княжеските Дворци. Участва в преустройството на двореца “Евксиноград” край Варна и е помощник на Фридрих Грюнангер при построяването на североизточното крило на Княжеския дворец в София. В края на 1896 г. обаче, за Лазаров идва време за следващия смел ход – да напусне държавната работа и да започне собствена частна практика. След края на военната му служба, открива първото частно архитектурно бюро в София и то не къде да е – на кръстовището на улиците „Търговска“ и „Дондуков“. Лазаров започва неуморна дейност, а една от първите му задачи е довършването на Военния клуб (построен по проект на архитект Адолф Вацлав Колар), включително интериора и пълно мебелиране. Следва проектът за обновяването на църквата „Свети Крал“ от 1899 г. с характерни мотиви като редовете от червена тухла, вдъхновени от средновековните храмове по българските земи и Рилския манастир.
Църквата „Свети Крал“ („Света Неделя“) след реконструкцията от архитект Никола Лазаров. След атентата през 1925 г. е изцяло обновена от архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов
Малко по-късно, само на 32 години, Никола Лазаров става и първият архитект, избран за депутат в Народното събрание. Обществената му дейност и активният му ангажимент към градоустройствената проблематика се проявяват в поредица от публикации в различни вестници. След годините като народен представител проектира множество частни къщи, сред които са тези на Георги Калинков (1909 г.) и д-р Димитър Моллов (също 1909 г.) в София. В първия случай Лазаров майсторски оформя ъглите чрез изнесени еркери с балкони и украсява фасадата с гипсови орнаменти (геометрични и лъвски глави) и красива дървена стряха. Във втория случай залага на класически пропорции и симетрия, но и на пищна украса от стиловете ар нуво и сецесион от гипс или ковано желязо (маркизата, прозорците и входната врата).
Къщата на Калинков
Къщата на д-р Моллов
Към този момент енергичността на Лазаров се преплита с опит и самочувствие и той участва със завиден успех в поредица ограничени и международни конкурси. През 1910 г. печели правото да изготви проекта за театъра във Варна, а две години по-късно печели първо място в конкурса за театър в Стара Загора. През същата 1912 година Лазаров продължава с бляскавите си участия и печели проектирането на Русенската търговско-индустриална камара (днес Регионална библиотека), а в конкурса за Софийска окръжна палата (днес Министерство на земеделието) участва с два проекта и печели първа и втора премия. Лазаров обаче не участва в строителството на сградата през 20-те години поради конфликт с възложителя.
Театърът във Варна
Софийската окръжна палата (днес Министерство на земеделието), построена по проект на архитект Лазаров, но под ръководството на архитектите Наум Торбов и Илия Попов
В тези години е и работата му за още един български дворец – „Врана“ край София, като проектните му варианти са прегледани и одобрени лично от Фердинанд. През периода 1912-14 г. по негови проекти са изградени внушителните здания на братя Фархи и Христо Гендович в София.
По това време, през 1914 година, идва и може би най-значимият момент в кариерата му – блестящото участие в три международни архитектурни конкурса – за Царски дворец, Съдебна палата и Народен музей с библиотека. Лазаров печели първа премия в конкурса за Съдебната палата, трета премия (първа премия не е отсъдена, дадени са две втори премии) в конкурса за Царския дворец, докато проектът му за Музей-библиотека е откупен. Това дава основание на авторитетния член на журито – архитект Бауман от Виена, да оприличи Никола Лазаров като смел и непобедим генерал, който достойно е повел младите български архитекти из пътя към добра школа.
След Първата световна война проектира още няколко жилищни сгради, включително и едни от най-забележителните софийски домове – къщата на фабриканта Киро Стефанов от 1921 г. и домът на Андрей Цанков, също от 1921 г. (най-отгоре на публикацията).
Детайли от сградите на Фархи (вляво) и Гендович
През 20-те години насъбира и няколко разочарования от архитектурните конкурси в страната, включително от надпреварата за разширението на старата Централната кооперативна банка, построена първоначално от него през 1915 г. Архитектът отбелязва, че и този конкурс се отличава с лицемерие и баналност, заради които шест години не е участвал в подобни начинания. В крайна сметка Лазаров не печели надпреварата. Ала неговото най-голямо професионално огорчение е друго – строителството на Съдебната палата е служебно възложено на Пенчо Койчев през 1928 г., който изработва окончателните планове за постройката и изцяло променя конкурсния проект на Лазаров.
Конкурсният проект на архитект Лазаров за Съдебната палата (перспектива)
През тези години на проектантски разочарования Лазаров има много активна обществена роля. През 1919 г. за пръв път е избран за столичен общински съветник. Има изключителен авторитет в БИАД (Българско-инженерно архитектурно дружество), като е и сред дарителите за построяването на дружествената сграда на ул. “Георги Раковски”. През 1934 г. окончателно прекратява своята проектантска дейност, а три години по-късно отново е избран за общински съветник. През този мандат защитава нуждата и предвижданията на градоустройствения план на професор Мусман. Подкрепя кмета инж. Иван Иванов в намерението му за стриктно прилагане на плана, независимо от собственическите интереси в центъра на града. Той започва и трети мандат в общинския съвет, но не го довършва – великолепният Никола Лазаров умира през 1942 г., оставил безчет сгради с изящна архитектура, но и заветите на своите професионални ценности.
Централната кооперативна банка в частта, изградена от архитект Никола Лазаров
01.04.2021
Статията е допълнена извадка от доклад на Здравко Петров, публикуван в сборника “Български исторически четения 2020 – Наследство българско”, издаден от АНДАРИ/ANDARI.
Още истории за архитект Лазаров можете да намерите и тук: