Архитект: ?
Година: ок. 1900
Адрес: бул. “Княз Александър Дондуков” № 13
Къщата с “короната” е изящно украшение на булевард “Дондуков”, с което можем да се върнем в началото на миналия век и времената на “хубавата епоха” (от фр. Belle Epoque). Сградата е построена на границата между XIX и XX век, когато София енергично се променя, а по столичните улици израстват все повече и повече красиви сгради с кулички, куполи и мансарди. А ако за миг си представим и красивите стълбове, носещи електрическите лампи и трамвайните жици, успешно ще пресъздадем образа на по-големите софийски улици през първите десетилетия на XX век, включително на булевард “Дондуков”. На старата картичка по-долу се вижда булевард “Дондуков” по това време – след пресечката му с улица “Търговска” в посока изток.
Семейната сграда на Георги Георгов (сградата вероятно е принадлежала на различни представители на рода Георгови през годините) е имала своя “дух на мястото”, който я е запазил при реконструкциите и изграждането на нови сгради по булеварда след 1944 г. Същото се отнася и за някогашната сграда на Пражката кредитна банка. Двете постройки се издигат на една строителна линия в контраст с разположената между тях многоетажна сграда от социалистическия период, която с нов градоустройствен замисъл е отдръпната зад обширен тротоар. Но къщата на Георгов би била архитектурна находка на всяка една софийска улица заради ъгловата еркерна кула, чийто остър връх е “отрязан” и оформен като същинска “корона” от ковано желязо. Красотите на сградата не свършват дотук заради неповторимите фасади, които пресъздават “игра” с различни декоративни елементи и мотиви. По релефните стени се редуват изпъкнали пиластри с коринтски капители и лъвски глави (по фасадата откъм булеварда), извити или триъгълни фронтони. Между пиластрите е оформена елегантна лоджия за удобство и престиж на семейството на Георгови.
Георги е роден във Велес и е учил земеделие в Хърватия и Чехия. След Освобождението започва да работи за развитието на българското земеделие и като държавен служител, и като предприемач. Той е бил сред създателите на първите образцови стопанства в страната и член на природонаучни дружества, търгувал е със сортови семена и е бил директор на застрахователно дружество “Ню Йорк”. Но не само той е писал историята на велешкия си род. Баща му е бил деец за църковна независимост и участник в Кресненско-Разложкото въстание. Брат му Илия е бил депутат, а другият брат Иван, с впечатляващото си образование от Виена, Йена, Женева и Лайпциг, е бил ректор на Софийския университет. Управлявал е най-дълго време преди 1944 г. – пет едногодишни мандата. Разделяме се с тази софийска къща, за наша радост наскоро обновена, така че и тя да ни напомня за българите отпреди век, работили и строили за себе си, но и за общия – българския прогрес.
05.10.2017
