Чудили ли сте се как изглеждат красивите домове по улица “Оборище” отвътре? Или как ли се ползват днес? Сега заедно ще прекрачим прага на един от тях – дома на индустриалеца Боян Пеев на улица “Оборище” 31. В наши дни той се ползва като резиденция на Посланика на Кралство Нидерландия и има щастливата съдба да бъде поддържан в отлично състояние. Благодарение на гостоприемството на Нейно Превъзходителство Bea ten Tusscher и любезното съдействие на Нидерландското посолство в България ще надникнем зад фасадата на една от най-интересните софийски жилищни сгради от началото на 30-те години на XX век.
Главната фасада откъм ул. „Оборище“
Боян Пеев е по-малкият син на Велизар Пеев – един от новаторите, които в началото на XX започват да произвеждат шоколад в България. Или написано по друг начин, Велизар Пеев започва да заменя захаросаните леблебийки с шоколада, чиято първа среща с българския клиент не винаги е завършвала щастливо. След неговата смърт, Боян и големият му брат, Велизар-младши, оглавяват семейната фабрика за шоколад в Своге. През 20-те и 30-те години те я нареждат сред най-успешните предприятия в страната, въпреки всички препятствия. Едно от тях е свързано с изграждането на малка ВЕЦ към фабриката. Местната администрация няколко пъти отказва да издаде строително разрешение без ясни мотиви, като накрая без законово основание заявява, че подобен проект трябва да бъде одобрен от строителния министър в София. Това не отказва братята и няколко седмици по-късно те се връщат в Своге с подписа на министъра.
Задната фасада откъм вътрешния двор
От тези трудни и вълнуващи години е домът на Боян. Сградата е възложена на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов, които по-късно проектират и БНБ. Знаменитото дуо архитекти решава къщата като съчетание на представителност и елегантност, на удобство и уют. От улицата можем да видим двата етажа с дървените капаци по прозорците и двата официални входа – единият отпред, откъм градината и другият отстрани, откъм алеята към вътрешния двор. Голямото майсторство на архитектите се вижда и след като от градината влезем в големия приемен салон със солидните дървени греди по тавана, напомнящи за архитектурата на старите български къщи.
Вляво от входа остава пианото, донесено тук от съпруга на посланик ten Tusscher. То е точно толкова старо, колкото къщата и е запазено с елегантността на оригиналните свещници по него. Приемният салон прелива към по-малка всекидневна с камина, която отдалеч изглежда обикновена, но отблизо разкрива майсторска дърворезба – митично същество между лъв и дракон, което ни отпраща далече на изток. Къщата е строена през 1930 и 1931 година и преплита различни архитектурни стилове, носи и от стила ар деко с неговите отправки към източните култури.
От тук продължаваме по стълбата към втория етаж, отново с талантливо обработените и чудесно поддържани дървени елементи.
От друго стълбище се връщаме на първия етаж, където една до друга са трапезарията и кухнята. От кухнята можем да излезем и във вътрешния двор, ограден от задната фасада на къщата, както и от допълващите постройки – и те с дървени капаци по прозорците. Там насред двора намираме изненадата – мраморна чешма в старовремски стил и с надписа „Дом Боян Пеев – построиха 1930 година – архитектите Васильов и Цолов и майстор П. Стойчев“.
Докато гледаме къщата отвън не можем да отгатнем за пространството и просторът, които ни очакват отвътре. А там дървеният материал, белите стени и светлината създават неповторимото усещане както за тържественост, така и за домашен уют. Напускаме дома на Боян Пеев с признателност към нашите домакини заради възможността да се вгледаме в красиви детайли и да разчетем важни имена от историята ни.
28.11.2019
