Просторни салони, разкошни детайли от дърво, мраморни камини, портрет на Леандър Леге (Льо Ге) и една тайнствена история – всичко това можем да намерим зад фасадата на Резиденцията на посланика на Франция на улица „Оборище“ 27. Благодарение на гостоприемството на Нейно Превъзходителство посланик Флоранс Робин ви каним на разходка в един от най-аристократичните софийски домове.
Днешната резиденция е построена за Анжело Куюмджийски – вълнуващ персонаж от историята на българските евреи, за когото са останали безчет загадъчни твърдения и няколко различни имена. Роден в Самоков като Рахамим в края на XX век, още като дете загатва за своя предприемачески дух и продава печени тиквени семки по улиците на родния град. През следващите десетилетия, вече известен като Анжело или Ангел, умножава този „капитал“ по такъв начин, че се превръща в един от най-богатите българи преди Втората световна война.
Главният вход от изток
През годините Куюмджийски става акционер в различни предприятия, търговец на тютюн (има предположения, че е прототип на Борис Морев от романа „Тютюн“) и банкер. Неговата банка е била Франко-белгийската банка за България (по-късно Франко-белгийска и Балканска банка, а най-сетне и Франко-българска банка до национализацията ѝ), а нейната представителна сграда е запазена и до днес на улица „Леге“ 17. Куюмджийски не е странял и от дарителството и създава „Фондация за подпомагане на бедни студенти“ със забележителен капитал в размер от 7 000 000 лв. Дали е финансирал комунистите в България, дали е търгувал с компании от нацистка Германия и дали е бил разузнавач към американските служби след като емигрира в САЩ и се установява в Ню Йорк са само част от загадките за неговия живот.
Преддверието
И покрай всички истории и легенди не е изненада, че Куюмджийски е имал и своите врагове. През 1931 година дори публикува печатно издание, за да обори както сам ги нарича „най-недостойни закачки… на любители на анонимните злословия“. Куюмджийски отговаря с конкретни документи на поредица от „всички ония, тъй низки клевети и инсинуации… смятайки тъй да ме злепоставят пред общественото мнение“, включително за спекула с българския лев след Първата световна война, заграбване на предприятия и дори ликвидацията на Софийската банка. Върху корицата на това издание, самият автор се нарича просто А. Куюмджийски…
Вестибюлът
Неговият малък дворец на улица „Оборище“ е завършен през 1929 година по проект на архитектите Тодор Златев и Димитър Коев, които заедно проектират и сградата на Националния център по заразни и паразитни болести на бул. „Янко Сакъзов“ 26. За къщата на Анжело Куюмджийски двамата залагат на класическото излъчване, вдъхновено от по-старите стилове неокласицизъм и сецесион. Откъм улицата се вижда симетричната фасада с арковидни прозорци на първия етаж, солиден корниз и мансарда с метална обшивка. Главният вход е от изток и излъчва още повече класицизъм заради сдвоените колони от двете страни на дървената порта. От тук навлизаме в голямо предверие, което ни подготвя за внушителния вестибюл.
Вестибюлът с витата стълба
Там са извитата стълба към горния етаж, огледалата по стените и спускащите се кристални полилеи, които сякаш ни отвеждат в някое френско шато. Дървеното дюшеме, заедно с дървените облицовки контрастират на гипсовите орнаменти по тавана, а интериорът се допълва от първата мраморна камина в къщата на Куюмджийски. На една от стените е закачена и картина на френския вицеконсул Леге (Льо Ге), който е на служба в София в периода 1874-77 г. Заради неговите заслуги към града, не случайно още през ноември 1878 г., една софийска улица е кръстена на него.
Приемните салони на партера
Вляво от главния вход са разположени два големи приемни салона, с още две камини и много дърворезба с изящни растителни или геометрични мотиви, лакирани или боядисани в бяло. От другата страна на вестибюла е разположена трапезарията, с три големи прозореца, пак арки. Именно тук на 19 февруари 1989 г. се провежда закуската между френския президент Франсоа Митеран, бъдещия български президент Желю Желев и други опоненти на комунистическия режим. От трапезарията можем да преминем в още един малък салон с поредната камина и изход към тераса с красива мозайка и балюстраден парапет.
Трапезарията
Мистериозният собственик, дали защото красивата му съпругата Настия и приятелите му са критикували класическия стил на сградата като демоде, дали защото е била твърде голяма и трудна за поддръжка и отопление въпреки многото камини, решава да построи своя нова къща на ул. „Велико Търново“ само няколко години по-късно. Този път архитектурата е изцяло в стила на модернизма от 30-те години на XX век със сдържани фасади, рационално разпределение на помещенията и най-добри удобства. Семейството на Куюмджийски се премества там през 1936 – днес това е резиденцията на посланика на САЩ. Освободената сграда на „Оборище“ пък намира своя втори стопанин – Френската държава, която грижливо пази и до днес изяществото от дома на Куюмджийски, при който никога не се знае кога историята се превръща в легенда. И обратното.
27.02.2020
