Една невероятна поредица от красиви и внушителни сгради – това е наследството, което София получава от архитект Наум Торбов. Сякаш загубата на значими негови сгради като Градското казино и кино-театър „Одеон“ незаслужено е отредила името му да бъде по-малко познато, въпреки че е един от най-големите архитектурни герои на София. Александра Недева разказва за своя прадядо и защо той е толкова важен за нея. Благодарим на Александра за споделените истории в интервюто!
Роден в село Гопеш край Битоля през 1880 г., пътят на Наум Торбов преминава през Оряхово, Русе, Букурещ и София. Когато е на две години, семейството му се премества в Оряхово, а по-късно завършва гимназия отново на брега на Дунав – в Русе. Архитектурното си образование завършва през 1904 г. сред бляскавата архитектура на Букурещ и в престижния Институт за изящни изкуства. След това се установява в българската столица, където две години работи в Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството и още толкова като началник в архитектурното отделение на Столична община. През този период вече е проектирал зданието на Хентови (1906 г., на ъгъла на ул. “Пиротска” и ул. “Княз Борис I”) и Градското казино (1908 г., преустроено в днешната Софийска градска художествена галерия). През 1907 г. архитект Торбов изработва проекта за най-емблематичната си творба – Халите, и от тогава развива частна практика в продължение на близо четири десетилетия. Резултатът е впечатляващо разнообразие от различни по предназначение, големина и стил сгради, включително частни домове, жилищни кооперации, хотели (разрушените “Булевард”, “Лондон” и “Венеция”, както и все още съществуващите сгради на “Париж” и “Сплендид”), фабрики (една кожарска фабрика и бирената фабрика “Македония” на бул. “Сливница”, съборена преди няколко години). Докато е на служба в Столична община, архитект Торбов ръководи и завършването на църквата „Свети Свети Кирил и Методий“ (започната още през 1897 г., но завършена към 1909 г.). Неговите рисунки пък са вдъхновили знаменития Иван Васильов от същото Оряхово да стане архитект, по-късно работил по Народната банка и Народната библиотека.
Зданието на Хентови, 1906 г., ул. „Пиротска“ и ул. „Княз Борис I“
При бомбардировките през Втората световна война са унищожени ателието му на булевард „Мария Луиза“ и неговите документи, рисунки, скици… Останал с огорчението от разрушените сгради по време на бомбардировките и от отнетата му частна собственост след войната, архитект Торбов е принуден да работи като надничар към края на живота си. „Скромен, културен и високо ерудиран колега“ – това са спомените на архитект Иван Аврамов от тяхната среща по това време. Животът на архитект Торбов завършва след като се разболява от рак и умира през 1952 г.
Въпреки загубите на историята, все още можем да видим дузина от сградите на Наум Торбов, строени с труд и през трудности не само, за да се изпълни възложена поръчка, но и за да се остави наследство – нашето наследство.
Централни хали от 1907-11 г. на бул. „Мария Луиза“
Архитект Торбов, както е запомнен в спомените на семейството?
Според баща ми и леля ми, той е бил изключително скромен човек. За това може да се намери толкова малко за него както от стари вестници или списания, така и от отразяването на обществени събития. Не е споменаван дори покрай събития в Градското казино, където са се събирали елитът и интелектуалците на София. Не е обичал да бъде в светлината на прожекторите, дори и на прожекторите в проектираното от него казино. За наше огромно съжаление знаем твърде малко за живота му и за това какъв е бил като личност. Баща ми има твърде откъслечни спомени как се е разхождал в апартамента… На мен също ми се иска да знам повече.
Градското казино, 1908 г., ул. „Гурко“ №1
Какво е вашето лично завещание от него?
Той е много важна личност в живота ми, тъй като и аз се интересувам от изкуство и архитектура, а в момента следвам магистратура по управление на културни институции. Той е една от главните причини да се включа и в квАРТал колектив, чиято основна цел е възраждането на една специфична част на София с нейния творчески потенциал. Точно идеята да направя нещо за София, след като той е направил толкова много за града преди цял век, е моето най-важно завещание от него.
Всъщност много от неговите сгради са именно в района на квАРТтал. Там е било и киното, което за мое голямо съжаление не съществува вече. То е било построено и управлявано няколко години от прадядо ми. Първият български филм „Българан е галант“ е бил прожектиран в Модерен театър, а пък първият озвучен български филм – в киното на прадядо ми. То е било част от цял ансамбъл с огромен хотел (хотел “Булевард”), кино-театър „Одеон“ и ресторант „Гамбринус“. Днес от този ансамбъл е останала само сградата на ресторанта.
Хотел „Булевард“, 1908 г., бул. „Мария Луиза“ и ул. „Цар Симеон“
Каква е романтичната история между него и вашата прабаба?
Прадядо ми завършва архитектура в Букурещ и започва работа в София (бел.: първо в министерството на обществените сгради, а след това и в общинското отделение по архитектура). По това време често е пътувал до Виена, за да изучава виенската архитектура и най-вече сградите на Ото Вагнер – огромно име в архитектурата по това време. Тогава се запознава с виенчанката Леополдина, и явно са се влюбили достатъчно, така че тя се е съгласила да се върнат заедно в София. А и дядо ми като завършил архитект и на хубава работа в общината е дал увереност на прабаба ми, че успешно ще издържа бъдещото семейство. Върнали са се в София и са останали тук. Имали са едно дете – моята баба Тита-Йоханна Недева.
Хотел „Париж“, 1907 г., бул. „Мария Луиза“ и ул. „Струма“
Защо учи точно в Букурещ?
Той е роден в Македония, но още докато е съвсем малък семейството му се заселва в Оряхово, където родителите му създават търговска кантора за внос и износ. След това завършва гимназия в Русе и сякаш все повече и повече се доближава до Букурещ. Освен това майка му и баща му имат влашки корени, което също е вероятна предпоставка. И не на последно място, по това време училището за изящни изкуства е било много престижно, а Букурещ е имал атмосферата на голям европейски град с притегателна култура.
Домът на Станишеви, 1909 г., ул. „Братя Миладинови“ №27
Какви са били вдъхновенията и принципите на архитекта Торбов?
Предполагам, че се е вдъхновявал от архитектурата и творенията на Ото Вагнер и другите архитекти от неговото време с вече изградено име, което е видно от приликите между сгради в Букурещ и Виена и неговите сгради в София.
За него е било важно сградата да бъде както функционална, така и естетично изградена. Вярвам, че за него архитектурната професия е била много повече от това да начертаеш една сграда. Било е важно не просто да се построи сградата, а архитектът и строителите да направят най-доброто от първата копка до последната керемида. В момента има повече сгради с подписа на даден инвеститор, отколкото на конкретен архитект.
Къщата на Иван Басаров, 1911 г., бул. „Витоша“ 30
С кои от неговите сгради се гордеете най-много?
За нас като семейство и за мен лично са Халите и Казиното, което никога не сме виждали. Но от запазените снимки, сградата изглежда много красиво и внушително с тези две кули. Подобна сграда в София не е имало тогава. Халите от своя страна нямат нищо общо с другите му сгради. Като цяло повечето му произведения са доста масивни като етажност и обем, но са и доста различни – днешната сграда на мюфтийствотото, жилищната кооперация „Луна“, кино-театър „Одеон“, хотел „Париж“.
Друга интересна сграда, свързана с прадядо ми, е зданието на Гендович до Народния театър (бел.: сградата е по проект на архитект Никола Лазаров, но архитект Торбов ръководи строителството до окончателното му завършване).
Жилищна кооперация „Луна“, 1933 г., ул. „Пиротска“ №14
Познаваме ли архитектите на София преди един век?
Много голяма част от хората, построили града, в който живеем, завършват живота си по тъжен начин, след което постепенно остават в забвение или ги наричат с грешни имена (бел.: На няколко пъти името на Наум Торбов е било изписвано грешно върху паметната плоча за архитекта на Халите). Трябва да се издирва и търси информация, включително от хора като вас и от близките. Роднините, които са готови да дадат информация са много важни, защото вашите ресурсите са ограничени до това какво е написано в книгите, а извън тях остават много неразказани истории.
Зданието на Дюлгерското сдружение, 1910 г., бул. „Христо Ботев“ №71
Какви са разликите между София на архитект Торбов и София сега?
В момента просто се строи на парче и се издигат стъклени сгради навсякъде без единна концепция за развитие на града. Разбира се, че инвеститорите ще строят, но нека го правят по-естетично. Нужно е да се промени ролята на архитекта и неговия екип като им се даде подкрепата да изразят визията и въображението си.
Парите надделяват над това да се запази, това което имаме и да построим нещо ново. Има голяма разлика между мисленето на хората тогава и сега, вече ги няма същите ценности. Сега всичко е много динамично и сякаш не се мисли за бъдещето, докато тогава хората са виждали в перспектива десетилетия напред. Ето, сградите на прадядо ми са на повече от век, а все още съществуват. Колко от модерните сгради, които се строят сега ще са тук след 100 години? (бел.: И коя ще стане културно наследство?)
Липсва ни цялостна концепция и за опазване на културното наследство – тъжно е, защото в някои български градове паметниците на културата съвсем се разпадат. Затова и се надявам, че с инициативата квАРТал ще успеем да променим нещо поне в това каре и да запазим облика му, защото там има най-голяма концентрация на стари и запазени къщи в София.
Църквата „Свети Свети Кирил и Меотдий“
Любимото място на София, което пресъздава стария дух на София?
Определено района на квАРТала между четирите булеварда („Мария Луиза, „Сливница“, „Васил Левски“ и „Дондуков“), а също така Докторската градина и прилежащите улици. Това сa места, на които можеш да отидеш и почувстваш, че градът е стар и има история. А и защото там съм живяла цял живот, там се разхождам и виждам, че тези райони наистина имат огромен потенциал.
29.10.2018