Зала „България“

Пряката цел на архитектурата е да създава пространства. Външната и вътрешната плът на даденото пространство трябва да въздейства на зрителя и да събужда у него само благородно и възвишено чувство.
Арх. Станчо Белковски

Зала България

Една от концертните зали с най-добра акустика на Балканския полуостров днес е дом на Софийска Филхармония и се ползва от Класик ФМ и за някои от концертите на БНР. Освен тържествена, тя е и уютна, благодарение на дървената облицовка и впечатляващите кристални полилеи. Майсторското оформление на касетирания таван пък допринася за въздействието на архитектурата. На 9 октомври се навършват 84 години от официалното откриване на комплекса „България“ и първия концерт в едноименната зала.

Зала България

Искрящите полилеи

Зала България

Дървената облицовка и прозорците откъм „Аксаков“

Залата е неделима част от новаторския многофункционален комплекс, построен по инициатива на Чиновническото кооперативно-застрахователно дружество. През 1926 г. застрахователната институция завършва своята собствена сграда на ъгъла на ул. „Бенковски“ и бул. „Цар Освободител“. Дружеството е собственик и на съседния имот по булеварда – едно от най-хубавите места в столицата, в съседство на Двореца.
Именно за него през 1931 г. Дружеството прави конкурс за построяване на доходно здание. Конкурсът печелят архитектите Иван Данчов и Станчо Белковски и през 1934 г. Дружеството им възлага да изготвят план. Планът е готов до края на същата година, а през следващата 1935 г. изпълнението се дава на строителна фирма „Циклоп“. Дружеството закупува и още имоти в квартала между „Цар Освободител“, „Дякон Игнатий“, „Аксаков“ и „Бенковски“, което позволява идеята за поредица от свързани сгради да се разгърне още повече.

Комплекс България

Комплекс „България“ откъм булевард „Цар Освободител“

Тъй като е трябвало да съчетава различни функции с различни технически изисквания, построяването на целия комплекс е било сложно и трудно за времето си. Новите сгради са с обща площ 4,200 кв. м. и включват хотел, концертна зала, административни помещения, помещение за водна, климатична и отоплителна инсталации, ресторант и лятна градина. Строежът е завършен през есента на 1937 г.
Комплекс „България“ е ярък представител на стила модернизъм. Неговите архитектурни образци въздействат с цялостния си обем, а преимущество имат контрастиращите основни елементи, гладките фасади, ъгловите или правоъгълни прозорци. Сградите растат във височина и имат все повече удобства– точно както е и в комплекс „България“.

ХОТЕЛ
Хотелът разполага със 100 (единични и двойни) стаи, всяка от които с баня с топла вода, 4 луксозни апартамента, телефон във всяка стая, както и сигнални лампи за повиквателната инсталация. Сградата на хотела е много прогресивна за времето си – има безупречна вентилация и перфектна шумова изолация. Хотелът разполага с два асансьора – един за гостите и един за багаж. Цялата конструкция е изградена от железобетон, но никъде в сградата това не се вижда, като така се постига усещане за уют в интериора.
Сградата на хотела е трябвало да бъде свързана фасадно със старото здание на застрахователното дружество. Това изисквало промяна на фасадата на Дружеството откъм бул. „Цар Освободител“ – сецесионовата декорация от листа и гирлянди е премахната, а сградата придобива по-изчистен вид. Корнизите на фасадата на Дружеството и на хотела са свързани и изравнени. Целта е била създаване на „един цялостен блок от стара и нова сгради“. Смисълът на този ансамбъл е да се образува „едно цяло, което да даде впечатление на зрителя, че се касае за единна сграда, собственост на едно лице“ (по арх. Станчо Белковски).

Хотел България

Модернистичната фасада на хотела

КОНЦЕРТНА ЗАЛА
Комплексът „България“ е открит официално с празничен концерт на Академичния симфоничен оркестър на 9 октомври 1937г. При откриването си концертната зала разполага с 1470 места за зрителите, а сцената със 100 места за музикантите и пространство за 200 души хор. Салонът се състои от партерен етаж и два балкона, на единия от които е ложата, посрещала цар Борис III и царица Йоанна на концертите. Към залата има също съблекални за артистите и солистите, помещения за инструментите, фоайета, както и кабинети и канцеларии.
Архитектите Данчов и Белковски създават зала с отлична акустика, съобразена със стандартите на Херцовия институт за акустични изследвания в Берлин. Седалките за зрителите имали специален механизъм, посредством който потъвали в пода, така че пространството да се превърне в танцувален салон. Сцената също пропадала, което позволявало да потъва и да се издига според нуждите. Залата е открита с първия в България орган и два рояла „Стайнуей“.

Поглед към залата през 40-те (арх. Станчо Белковски)

Поглед към сцената през 40-те

Органът – „чудото на музикалните инструменти“, е „венец“, който „коронова делото на архитектите“ в концертната зала (по Христо Панчев, сп. „Сердика“). По думите на автора сдобиването с инструмента е „една културна проява от високо значение“. Органът е бил произведен от немската фирма „Зауер“ с 72 регистъра, 4 клавиатури и 4892 свирки, като е бил разположен по-високо, отколкото сегашния.
Първият майстор, който свирил на откриващия концерт, бил Жозеф Боне, омаял публиката „със задушевна игра, отлична динамика, прекрасно легато, туше и фразировка“ (по Хр. Панчев, сп. „Сердика“). Органистът изпълнил също така свои авторски творби на церемонията. Първият концерт включвал още произведения от Бах, Хендел, Петко Стайнов и Панчо Владигеров (специално за откриването той написва „Концерт за пиано и оркестър №3“). Диригент бил Цанко Цанков – професор в Музикалната Академия, един от основателите на Дружеството на Българските Композитори, главен диригент на Виенската опера.

Зала България
Зала България

РЕСТОРАНТ И ГРАДИНА
Някога преди гостите на концертите са можели да посетят и ресторанта, сладкарницата и зимната градина, за които архитектите не са пестили талант и труд да осигурят удобна и приятна обстановка с общ капацитет от около 1000 места. Зимната градина разполагала със стъклен кръгъл оберлихт – подвижен покрив с диаметър 11 м, който можел лесно да се отваря по всяко време чрез електрическо задвижване. Гостите на ресторанта имали удоволствието да консумират „продукти, които съвсем липсват на пазара“ (по А. Монеджикова). Шестметровите витрини на сладкарницата по бул. „Цар Освободител“ пък имат механизъм за ръчно или електрическо спускане в сутерена през горещите летни дни – поредната техническа иновация в сградата. Това е било наистина впечатляващо за времето си, предвид размера и тежестта на стъклата.

Зимната градина (арх. Станчо Белковски)

Кафе-сладкарница

По време на Втората Световна Война залата е поразена от бомбардировките, а органът и двата рояла са унищожени. В края на 40-те години голямата зала е частично възстановена, а през 70-те г. е възстановена и камерна зала. Новият орган, инсталиран в залата, е по-малък от предишния и е на немската фирма „Шуке“. Той има 3 мануала и 55 регистъра.

Полилеите и стъклата на залата са заменени с чешки такива, направени от кристал. Сцената е уголемена с добавянето на предна част – аванс, но този път тя вече не може да пропада, седалките в залата също не потъват в пода. Към днешна дата големият салон разполага с 1087 места, камерна зала – с над 200, студио „Музика“ (мраморна зала) с 50 места. Комплексът има също звукозаписно студио и галерия, в която се излагат скулптури и картини. Роялите във всяка зала отново са най-висок клас – „Стайнуей“.

След 1947 г. комплексът е разделен – хотелската част сменя няколко собственика, а концертната зала е предоставена на Софийската филхармония (към Министерството на културата). Официалният вход за залата откъм бул. „Цар Освободител“ след войната е използван като авариен изход и като вход към студио „Музика“. По-късно той спира да се използва, а връзките към ресторанта и хотелската част са зазидани, а оригиналният замисъл на архитектите за преливане на отделните функции и пространства се изгубва.

Камерна зала

Камерна зала

До 1989 г. на всеки четири години в зала „България“ се провежда национален преглед, в който участват всички държавни симфонични оркестри. Днес на сцената на зала „България“ концертират най-големите български и световни музиканти, а програмата на Софийска Филхармония е богата.

Исторически маршрути благодари на Софийска Филхармония за топлото гостоприемство и за възможността да направим актуални снимки на залата!
Можете да следите програмата на Зала „България“ и Софийска Филхармония на техния уебсайт и на фейсбук страницата им.

Текст: Сребрина Тимофей
Снимки: Здравко Петров
09.10.2021