Народният театър

Архитект: Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер/ Матин Дюлфер, Момов и Сакеларов/ Иван Тонев
Година: 1907/ 1929/ 1975
Адрес: ул.“Дякон Игнатий“ №5

Когато по залез отправяме поглед към окъпаната от лъчи фасада на Народния театър е трудно да си представим, че някога на това великолепно място е имало само една невзрачна дървена постройка. Една от най-красивите сгради на София е въплътила в себе си дългата история на българския театър и неговата важна роля за обществото ни, поело с решителност и вдъхновение към собственото си просветление преди повече от век.

В първите години след Освобождението през 1878 г. създаването на народен театър е само една смела мечта. Успешна крачка към нейното осъществяване е преместването на пловдивските театрални пионери в София през 1887 г., последвано от създаването на театралната трупа „Основа“ година по-късно. В края на 1888 г. на мястото на днешния Народен театър с доброволен труд и дарения е издигната и двуетажна дървена постройка – театър „Основа“ с по-малко от 400 места. Девизът на завесата – „Постоянството ражда идеята“, е сякаш пророчество, че след по-малко от 20 години малкият дъсчен театър ще бъде заменен от архитектурен шедьовър. Три години по-късно представленията се преместват в залата на „Славянска беседа“. Годините са трудни и изпълнени с противоречия, разцепления в трупата, недостатъчно средства и добри условия за изкуство, но въпреки това българският театър укрепва малко по малко. В началото на XX век се обсъжда и построяването на специална сграда. Проф. Иван Шишманов* дава тласък за реализацията на тази идея, встъпвайки на длъжността министър на просвещението през 1903 г. (*включете се в следващата беседа по маршрута на historicalroutes.bg, за да се разходите покрай дома на проф. Шишманов и още много други стари софийски къщи). Той определя театъра като водещо изкуство и необходимост за просвещението на обществото, а построяването на специална сграда – като важна национална задача.

В началото на 1904 г. проектът за сградата на Народния театър е утвърдена пред Княз Фердинанд. Автори са Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер, които са майстори на театралните сгради и със своето виенско архитектурно бюро построяват десетки театри в Европа. Мечтаното строителство започва и се превръща в истинска сензация за обществото, а най-нетърпеливите дори започват да броят редовете тухли ден след ден и да се ядосват, според тях, на бавните и мързеливи италианци, които са работили по главната фасада. Въпреки италианските особености, сградата е завършена още в края на 1906 г., досущ като античен храм на изкуството със своите 6 класически колони и великолепно декориран триъгълен фронтон. Над него се издигат само двете кули с колесниците на богинята Нике, древногръцката покровителка на победата. Тържественото откриване е на 3 януари 1907 г. със специална програма от музикална увертюра на Добри Христов, сценичен пролог „Славата на изкуството“ от Иван Вазов и пето действие от драмата „Иванко“. Но емоциите не са само на сцената, а и около сградата. Държавата решава, че откриването ще може да бъде посетено само с покани от предварително определените гости, което огорчава университетската общност. През целия ден студенти и преподаватели създават шум със всякакви свирки и кречетала, а най-шумно става към 9 часа вечерта, когато княжеската каляска тръгва към театъра. Фердинанд е разгневен и като ответна мярка затваря Софийския университет за 6 месеца и уволнява редица професори. В акт на протест, Иван Шишманов подава оставка като още един щрих от дългата история на Народния театър.

През 1923 г. идва и най-голямата беда. По време на представление, от разположените като сценичен декор газеничета, тръгва опустошителен пожар, завършил с огромни поражения. Следват няколко години възстановяване под ръководството на проф. Мартин Дюлфер от Дрезден. Реконструкцията е завършена през 1929 г., но театърът вече е с по-голяма зала, а сцената е разширена и оборудвана с най-модерни технически средства. Двете кули придобиват ново оформление, а старият плосък и мансарден покрив над залата е заменен от по-висок двускатен. При бомбардировките над София през Втората световна война, сградата е засегната и отново трябва да бъде възстановена. Но строителната история не свършва до тук, заради което и днешният образ на главната фасада се доближава повече до оригинала на Фелнер и Хелмер. Между 1972 и 1975 г. е следващата реконструкция на театъра, когато кулите и видът на покрива са върнати към първоначалния план. Завършването на ремонта е увенчано и с поставянето на новата завеса, разкрасена с вечния феникс. При тази реконструкция се създава и любимият фонтан в Градската градина пред театъра.

И като за финал ще припомним думите на проф. Шишманов, доказателство, че Народният театър е преди всичко институцията на всички артисти, директори, писатели, драматурзи, които творят театралната ни история повече от век. Неслучайно професорът е казал след като сградата е завършена, че тя ще стане театър едва след като е „осветена и одухотворена от играта на актьора“.