Ректоратът на Софийския университет

 

Архитект: Анри (Жан?) Бреасон/ Никола Лазаров, Йордан Миланов/ Любен Константинов. Фасадната декорация е дело на Кирил Шиваров, Михайло Парашчук, проф. И. Фунев, проф. Л. Далчев, проф. Л. Димитров
Година: 1906/ 1924-1934/ 1949-1952, довършителни работи до края на 70-те
Адрес: бул. „Цар Освободител“ №15



Ректоратът на Софийския университет се издига така достолепно, сякаш от край време е заел кръстовището между булевардите „Цар Освободител“ и „Васил Левски“. Всъщност, сградата е получила настоящия си вид повече от половин век след като Софийският университет започва своята история като институция през 1888 г. На 1 октомври е началото на Висшия педагогически курс. В този момент на това място няма нищо, а в близост е само Молловият хан. Днес е трудно да си представим, че този стар хан е бил в края на София през 1888 г., когато Орлов мост все още не съществува, а вместо входа на Борисовата градина е единствено разсадникът на швейцарския градинар Неф. През следващите две десетилетия институцията уверено укрепва – още през 1889 г. е със статут на висше училище и първи ректор Александър Теодоров-Балан, а през 1904 г. вече е университет с историко-филологически, физико-математически и юридически факултет. През 1906 г. идва време за проектирането на нова, представителна сграда за университета. Имотът и средствата за строежа са били завещани от Евлоги Георгиев преди смъртта му през 1897 г., по волята и на брат му Христо, чийто млад живот завършва още през 1872 г. Архитектурата е трябвало по достоен начин да отразява ролята на сградата, заради което е обявен международен конкурс. Така една от най-красивите български сгради съчетава френския почерк на арх. Анри (Жан?) Бреасон, спечелил конкурса, и идеите на големите български архитекти Никола Лазаров и Йордан Миланов, доразвили първоначалния проект. От него е запазена идеята за фасада, разделена (хоризонтално) и едновременно обединена (вертикално) от поредица коринтски колони. Към тях са добавени характерната извивка на фасадата и увенчаващият купол. И като още един щрих от архитектурната история на Ректората, французинът осъжда България за нарушени авторски права при доразвитието на неговия проект.

Софийски университет

Но поради съдебни спорове за завещанието на Евлоги Георгиев и дългите войни след 1912 г., основният камък е положен чак през 1924 г. Голям е творческият принос на арх. Миланов, роден в Елена, учил в Габрово и Виена, който с „ренесансовия“ си талант да комбинира различни науки завършва проекта след 1922 г. и ръководи строителството до 1932 г. Бляскавият архитект умира на работното си място в строящата се сграда, само две години преди тържественото й откриване. На същото откриване са представени и статуите на братя Георгиеви от Карлово. Те са сътворени от знаменития варненски скулптор Кирил Шиваров, за да не забравяме едно от най-големите дарения за българска просвета и прогрес. По-късно арх. Любен Константинов добавя страничните крила и обновява главния корпус със забележително уважение към вече изграденото. Северното и южното крило сякаш са част от първоначалната сграда, въпреки че са проектирани по време на разгарящата се Втора световна война и са завършени между 1949 и 1952 г. (довършителни работи има чак до края на 70-те). При подобна приемственост между отделните поколения архитекти, няколко десетилетия строителна история създават една от най-запомнящите се български сгради. Заедно с нейната хармония между елегантност и монументалност.