Царският дворец

Архитект: Виктор Румпелмайер/ Фридрих Грюнангер
Година: 1879-1882/ 1894-1895
Адрес: пл. “Княз Александър I” 1


В София имаме много градски “дворци” като банки и застрахователни дружества, имаме и домове като изящни малки “дворци”, но само една сграда заслужава да бъде наречена дворец без кавички. Княжеският и след 1908 г. Царският дворец е завършен най-напред сред всички сгради, които символизират българската държавност – още към края на 1882 г. и преди Народното събрание. Макар да не е голям и пищен, както други европейски дворци, нашият е изтънчен в своята архитектурна скромност и лесно може да очарова заради елегантната мансарда и прозорците с разнообразна форма и украса. Сградата е ясно поделена на три части – симетричната средна част с главния вход, аристократичното западно крило със скулптурите и североизточното крило, разположено сред уюта на дворцовата градина. 

Царският дворец в София

Архитектурните разлики съвсем не са случайни и разказват различна история. Още при преместването на временното руско управление от Пловдив в София, старият османски конак е избран за представителна сграда на Княжество България. След идването на княз Александър I в средата на 1879 г. започва голямото обновление на конака по проект на знаменития архитект Виктор Румпелмайер. Той превръща конака в средната част на днешния дворец и добавя към нея западното крило. Строителните работи завършват в края на 1882 г. и новата 1883 г. е посрещната с бляскав дворцов бал. Минават повече от 10 години преди вторият български княз – Фердинанд, да възложи построяването на североизточното крило, резервирано за лични помещения на княжеската фамилия. Архитект Фридрих Грюнангер майсторски прибавя новата част, а строителството продължава до 1895 г.

С помощта на 4 стари пощенски картички ще се върнем в най-славните времена на двореца, когато по коридорите му са минавали българската царска фамилия и нейните гости.

Царският дворец в София

На тази оцветена картичка виждаме красивата източната порта на дворцовата градина. До края на Втората световна война градината на двореца се е разполагала и върху днешния булевард “Цар Освободител”, който тогава я е заобикалял от южната страна. В далечината виждаме и западната порта, а отвъд нея са площад “Александър I” и началото на улица “Търговска” със стария хотел “Кобург”, преди да е превърнат в застрахователно дружество “Балкан” – картичката е от първите години на XX век.

Царският дворец в София

Тук виждаме западното крило на Двореца вероятно малко след обявяването на България за Независимо Българско Царство през 1908 г. В левия ъгъл се вижда любопитен сюжет от софийския живот по това време, както и водоскока по средата на площад “Александър I”.

Царският дворец в София

Отново западното крило, но вече с украсата пред мансардата – две скулптурни фигури, между тях монограма на Фердинанд, над тях царска корона, под тях – царски герб. По картичката (от около 1910 г.) можем да разпознаем и жълтите павета по площада, както и колко са пораснали дърветата в градината спрямо предната картичка.

Царският дворец в София

И черно-бяла картичка от 1930 г. Дворецът почти е скрит от високите дървета, но можем да видим по-ясно царските символи и украси от западното крило. Короната и гербът са премахнати от новата комунистическа власт след 1944 г. Същата е била историческата съдба и на южната част от дворцовата градина, заедно с оградата.

Това е нашият дворец – една сграда, преминала през различни епохи, през 1950-те дори застрашена от разрушаване, но устояла. И след всички тези промени, историята е направила нашия дворец неповторим в Европа – никоя друга подобна сграда не е била османски конак, дворец и министерски съвет на комунистическо правителство (правителството на Отечествения фронт). 

За още софийски истории заповядайте на историческите ни маршрути или прочетете книгата “Исторически маршрути: София”  : )