Историческият маршрут на София (2 част. Софийски “дворци”)
Продължаваме нашата разходка по „Историческия маршрут на София“ с още любопитни улици, сгради и потайни истории на столицата ни, където винаги можем да намерим още една изненада или ново вдъхновение. Ако сте пропуснали първата част от краткото представяне на този маршрут-пътеводител към духа на София – ето я и нея.
До този етап разчетохме фасадите и историите на множество софийски къщи, а втората част ни очаква с поредица представителни сгради на столицата. Още веднъж поглеждаме към прелестния купол на Чиновническото дружество и „луковиците“ на Руската църква и се отправяме през градината към улица „Московска“ и някои от първите сгради на София след 1878 г. Сред тях са домът на забележителния “строител” на съвременна България Димитър Греков и съседната сграда на първия офицерски клуб с нейната “часовникова кула”. Следват стълбите на ул. „Будапеща“, съществуващи още от 20-те години на миналия век, от които се разкрива жилищната сграда с удивителната корона от ковано желязо между „Будапеща“ и булевард „Дондуков“. И още едни стълби – този път на улица „Малко Търново“, скрити между двете високи модернистични жилищни кооперации на 30-те години. Изкачваме се по стълбите и достигаме до мястото, където е била часовниковата кула на София от османската епоха. Тук е един от ярките символи на възстановената българска държавност – Дворецът, който е преустроен турски конак и пример за приемственост между старата и новата София. Отправяме се към Ларгото и неповторимата комбинация между римски градеж и монументален социалистически комплекс. Една след друга разглеждаме значими софийски църкви с принадлежност към различни времена, след което сме при деликатния чар на улица „Леге“, която носи името на френския консул Леандър Леге (Льо Ге) още от 1878 г. – заради защитата му на София от опожаряване в дните преди освобождението на града. По тази централна улица наблюдаваме примери за приемственост с надграждане на старото или за неговото заличаване в името на новото. От ул. „Княз Александър I“ навлизаме в градската градина с популярния фонтан от 1975 г. Вече виждаме Народния театър, издигнат с достолепието на античен храм, както и зданието на Барон Гендович, проектирано от Никола Лазаров за да бъде най-високата софийска сграда през 1914 г. Заобикаляме театъра, за да преминем покрай някогашните Търговско-индустриална камара и Централна кооперативна банка и да се спрем пред къщата на Иван Вазов. Двуетажната приветлива сграда е била „свидетел“ на речта на Иван Вазов от 27 ноември 1919 г. пред множеството софиянци, потърсило мъдростта на поета след българския крах през Първата световна война.
