Историческият маршрут на София (2 част. Софийски „дворци“)

 

Продължаваме нашата разходка по „Историческия маршрут на София“ с още любопитни улици, сгради и потайни истории на столицата ни, където винаги можем да намерим още една изненада или ново вдъхновение. Ако сте пропуснали първата част от краткото представяне на този маршрут-пътеводител към духа на София – ето я и нея.



До този етап разчетохме фасадите и историите на множество софийски къщи, а втората част ни очаква с поредица представителни сгради на столицата.  Още веднъж поглеждаме към прелестния купол на Чиновническото дружество и „луковиците“ на Руската църква и се отправяме през градината към улица „Московска“ и някои от първите сгради на София след 1878 г. Сред тях са домът на забележителния „строител“ на съвременна България Димитър Греков и съседната сграда на първия офицерски клуб с нейната „часовникова кула“. Следват стълбите на ул. „Будапеща“, съществуващи още от 20-те години на миналия век, от които се разкрива жилищната сграда с удивителната корона от ковано желязо между „Будапеща“ и булевард „Дондуков“. И още едни стълби – този път на улица „Малко Търново“, скрити между двете високи модернистични жилищни кооперации на 30-те години. Изкачваме се по стълбите и достигаме до мястото, където е била часовниковата кула на София от османската епоха. Тук е един от ярките символи на възстановената българска държавност – Дворецът, който е преустроен турски конак и пример за приемственост между старата и новата София. Отправяме се към Ларгото и неповторимата комбинация между римски градеж и монументален социалистически комплекс. Една след друга разглеждаме значими софийски църкви с принадлежност към различни времена, след което сме при деликатния чар на улица „Леге“, която носи името на френския консул Леандър Леге (Льо Ге) още от 1878 г. – заради защитата му на София от опожаряване в дните преди освобождението на града. По тази централна улица наблюдаваме примери за приемственост с надграждане на старото или за неговото заличаване в името на новото. От ул. „Княз Александър I“ навлизаме в градската градина с популярния фонтан от 1975 г. Вече виждаме Народния театър, издигнат с достолепието на античен храм, както и зданието на Барон Гендович, проектирано от Никола Лазаров за да бъде най-високата софийска сграда през 1914 г. Заобикаляме театъра, за да преминем покрай някогашните Търговско-индустриална камара и Централна кооперативна банка и да се спрем пред къщата на Иван Вазов. Двуетажната приветлива сграда е била „свидетел“ на речта на Иван Вазов от 27 ноември 1919 г. пред множеството софиянци, потърсило мъдростта на поета след българския крах през Първата световна война.

Застрахователно дружество "Феникс"

Продължаваме покрай „Славянската беседа“ от 30-те, заменила по-старата „беседа“ от 1890 г. Достигаме градината „Кристал“ и ул. „6 септември“ с „Вегетарианската“ жилищна кооперация, издигната през 1929 г. до стилна къща от 1897 г., собственост на бележития общественик Димитър Тончев. Време е да излезем на бул. „Цар Освободител“ пред посолствата на Италия и Австрия, които всъщност са разменени след Първата световна война, да продължим покрай строената на три етапа сграда на Българската академия на науките (Българското книжовно дружество към момента, когато софийската община е дарила имота за строежа на сградата) и да се спрем на площад „Народно събрание“. Тук виждаме къщата на д-р Димитър Моллов и сина му Владимир, която ни очарова с красотата си, въпреки че е загубила оригиналния си образ с изящен купол. До края на маршрута остават архитектурният шедьовър на австриеца Фридрих Грюнангер (Къщата на Яблански) и Ректоратът на Софийския университет. Ректоратът, построен да бъде гордост на българската наука, е доказателство, че сградите могат да се променят във времето при уважение към създаденото от предишните поколения. Това е краят на маршрута, с който виждаме архитектурната хубост на множество сгради като детайл и като част от стила на неокласицизма (от Освобождението до ок. 1890 г.), сецесиона (ок. 1890-1920), преходните години между сецесиона и модернизма от 30-те и 40-те, „сталинския барок“ и дори „архитектурния брутализъм“. Преминахме през много любопитни лични съдби и драматични години за цяла България. След тази разходка вярваме, че духът на София може и трябва да вдъхновява привързаност, обич и отговорност към българската столица.

Какво ни предстои на historicalroutes.bg?

(1) Интерактивна карта с всички обекти по маршрута;

(2) Статии, посветени на обекти от маршрута;

(3) Разходки-беседи по маршрута.