Историческият маршрут на София (1 част. Софийски домове)

 

Заповядайте с нас по „Историческия маршрут на София“, за да се разходим по някои интригуващи улици, разчетем фасадите на достолепни сгради и вникнем в историите зад тях. Това е маршрут-пътеводител към познати, непознати или позабравени места, които пазят духа на София и разказват нейната „шарена“ история.



Започваме от „Орлов мост“, като символична „порта“ на София от времената когато е обявена за българска столица. След това продължаваме по чаровната улица „Сан Стефано“, която с името си ни връща към Освобождението на България, а с историите си към изграждането на княжеската столица. И разбира се, с историята за пивото на братя Прошек. Завиваме по спокойната улица „Шейново“, за да достигнем до пресечката на „Васил Априлов“ и „Шипка“, където е „карето“ с творения на един от най-големите архитекти на столицата – Георги Фингов. Докато отбелязваме годините на сградите се подсещаме и за важни събития, случили се по същото време – до тук вече сме си припомнили за убийството на кмета Димитър Петков, решително заменял кривите сокаци на предосвобожденска София с удобни улици. Сещаме се и за кмета Мартин Тодоров, при когото столицата се е сдобила с жълтите си павета. Следват прекрасните улици „Шипка“, „Велико Търново“ и „Оборище“, оформени в края на XIX век извън обхвата на тогавашната стара София, за да бъдат израз на новото, вече европейско време на града. И днес тези улици подсещат за небивалия строителен ентусиазъм на предците ни отпреди век. Шарената „Шипка“ се отличава с неповторимия контраст между редицата елегантни сецесионови сгради от началото на XX век и „бруталната“ сграда на Руския културно-информационен център (проектирана в стила „архитектурен брутализъм“ през 70-те). На тази улица е и историята на бляскавия проф. Иван Шишманов, спечелил приятелството на мнозина, включително румънската кралица Елизабет. На „Велико Търново“ виждаме къща като от Алпите, докато на „Оборище“ ни очаква поредица богати резиденции от края на 20-те, в една от които е живял Анжело Куюмджийски. На родения в Самоков и живял в Ню Йорк Куюмджийски със сигурност му отива един цял приключенски роман. По това време София е достигнала население от 300 000 души. Пресичаме градините на Докторския паметник и Народната библиотека за да свием към паметника на националния вдъхновител Васил Левски. Отправяме се към края на София около 1900 г., когато вече са се издигали княжеските конюшни със своя елегантен вид. Срещу тях от другата страна на бул. „Княз Александър Дондуков“  е още един софийски контраст – между изящната сграда-поликлиника на д-р Функ, където е бил наемател големият банкер и родолюбец Атанас Буров, и огромната жилищна сграда с архитектурата на сталинския комунизъм („сталинския барок“). От ул. „Дунав“ навлизаме в още един аристократичен квартал на младата столица, където една след друга започват срещите с творчеството на арх. Никола Лазаров, получил прозвището „Архитект Софийски“. Ще се насладим и на архитектурния шедьовър на двама чужденци, избрали следосвобожденска София за свой дом. След това е улица „Московска“. За нея, каквото и да напишем няма да бъде достатъчно. Но ще споменем, че пресечката между „Московска“ и „Георги С. Раковски“ (пл. „Николай Гяуров“) е едно от свещените места на София. Там е една от геодезическите точки, използвана при планирането на римската Сердика – т. нар. Tumulus (по арх. Христо Генчев). Тук се спускаме към градината между Военния клуб, Руската църква и старото Чиновническо–застрахователно дружество – едно от най-красивите и наситени със софийския дух места в града. (Ето я и втората част)