Улица Търговска

Разходка по улица „Търговска“ – вижда се частта на улицата между булевард „Дондуков“ и площад „Александър I“. Днес на това място се издига ансамбълът на Ларгото и по-точно сградата на Народното събрание (бившият Партиен дом). Картичката е изпратена до Разград през 1907 г. и е на издателство Камерман от Русе.

Улица Търговска

Ако сте се чудили какво е било на мястото на Министерски съвет и ЦУМ – ето стара картичка с изгубената улица „Търговска“ между булевард „Дондуков“ и джамията Баня башъ.

улица Търговска в София

1904 г. – „Колко пари ще трябват за гроздобера“
На картичката се вижда улица „Търговска“ след кръстовището с „Дондуков“, в дъното е джамията Баня Баши. А самата картичка е изпратена през 1904 г. до Ески Джумая (Търговище) с въпроса най-отгоре.

Улица „Търговска“ между булевард „Дондуков“ и Баня башъ джамия, нарисувана от Йозеф Обербауер малко след като София е станала столица през 1879 г.! Високият каменен градеж вляво е от османския безистен. През следващите години улицата ще премине своята пълна промяна и старите къщи ще бъдат заменени от сгради с европейските архитектурни стилове. Днес улицата е останала само като най-носталгичният спомен за стара София отпреди Втората световна война и следващите я промени.

Стара София

Сравнение на две картички, които показват вдъхновеното изграждане на София като столица само три десетилетия – улица „Търговска“ между „Дондуков“ и Баня башъ джамия няколко години след 1879 г. и около 1910 г.

Булевард "Дондуков"

Булевард „Дондуков“, както е бил през първите години на XX век! Вляво се вижда половината от грандхотел „Панах“, съборен в средата на 20-те години, за да бъде заменен от монументалната сграда на дружеството „Български феникс“ (днес в нея се помещава Агенцията по заетостта на бул. „Дондуков“ 3). Вдясно e началото на изгубената улица „Търговска“. А трамваят ни връща към любопитен анекдот от времената на картичката и първите срещи на софиянци с трамваите:
Откъм „Дондуков“ се задава трамвай, а срещу него на релсите волска каруца. Ватманът с отчаяни жестове кани коларя да се отмести.
– Маани се от пътьо – вика ватманът.
– Па оти да се махнем я, отмести се ти – отговаря спокойно коларят.
(Из спомените на Георги Каназирски-Верин).

София, както е била – вдясно част от площадъ „св. Кралъ“ – днес площад „Света Неделя“, а вляво и малко от булевард „Дондуков“. Днес на това място са хотел „Балкан“ и площада на Ларгото.

Булевард Дондуков, стара София

Разходка по несъществуващата част на булевард „Дондуков“ към площад „Света Неделя“ в началото на XX век, днес там се намира Ларгото.

Булевард Дондуков

Разходка сред оживлението на булевард „Дондуков“ преди повече от век!  Може да видите кръстовището на булеварда с улица „Леге“ – на същото това място съвременният „Дондуков“ се влива в Ларгото. Картичката е на знаменития издател Т. Чипев от София

Площад Народно събрание

Преди около 100 години на площад „Народно събрание“! Днес, от двете страни на улица „Цар Шишман“ се издигат жилищната кооперация от 1934 г. (вдясно) и бившият гранд хотел „София“ от 1969 г. (вляво).

Цар Освободител

На 20 септември 1862 г. във Флоренция е роден Арналдо Дзоки – знатният скулптор, оставил свои творби в Болоня, Кайро, та чак и в Буенос Айрес. Флорентинецът е особено значим за България, където създава паметниците на Свободата в Русе и Севлиево, както и паметника на Цар Освободител в София. Отбелязваме тази дата с картичка на софийския монумент от 1910 г., на фона на старите сгради на площад „Народно събрание“. Вижда се и куполът на мавзолея на Княз Александър I.

Писателско кафене

Италианска картичка на София, произведена в Милано около 1930 година. Между Военния клуб и Руската църква се вижда и несъществуващото знаменито Писателско кафене (кафене „Цар Освободител“).

Лъвов мост

Поглед към Лъвов мост, булевард „Мария Луиза“ и Витоша около 1910 г.! Вдясно се вижда и великолепния купол на църквата „Свети Свети Кирил и Методий“. Картичката е на издателство Чипев от София

Базиликата Света София

Базиликата „Света София“, както е изглеждала през 1910!

Базиликата "Света София"

Интригуващ поглед към базиликата „Света София“ от североизток, но през 1910!

Изглед на София Края на XIX век

София, както е била в края на XIX век. На преден план се вижда Народното събрание, вдясно е БАН преди по-късните разширения. Фотографът/художникът е оцветил в жълто купола на Черната джамия, която тепърва ще бъде превърната в църквата „Свети Седмочисленици“. „Лозенец“ все още не е застроен 🙂

Картичката е на издателство „Т. Ф. Чипев“

Улица Княз Александър I Исторически маршрути Туристически обиколки

Улица „Княз Александър I“ в началото на XX век!

Двореца в София

Софийският дворец, както е изглеждал около 1910 година! Открийте разликите 🙂

Граф Цепелин Graf Zeppelin

Ах, цепелина, над нас премина! През октомври 1929 години, знаменитият дирижабъл LZ 127 „Граф Цепелин“ прелита над София. Зрелището продължава само около 20 минути, но дори прекъсва заседанието на Министерски съвет и вдъхновява песента „Ах Цепелина оттука мина“ на Стоян Миленков. Няколко месеца по-рано, през август 1929, легендарната машина прави околосветско пътешествие и огромни тълпи го посрещат в Чикаго, Токио и т. н…

Военно министерство Министерство на отбраната

София, както е била – Военното министерство (днес Министерство на отбраната на улица „Дякон Игнатий“) в своя оригинален образ от 1885 година. Сградата е разширена през 1920-те, а през 1939 година започва реконструкция, довела до днешния ѝ вид.

Лозенец

Лозенец (Курубаалар) в началото на XX век! Виждат се, освен господинът с двете биволици, несъществуващата днес красива сграда и запазената стара стена (днес при пазара „Старата стена“) – османски градеж, вероятно намазгях, използван като място за молитва по време на път.

Улица Търговска

Прекрасен момент от София в началото на XX век – виждаме застрахователното дружество „Балкан“, хората и файтоните пред сградата на площад „Княз Александър I“ и трамвая по улица „Търговска“

Панорама Стара София

Връщаме се през 1900 година и гледаме София от все още недовършения Военен клуб! Красиво оцветената картичка ни показва улица „Г. С. Раковски“, а вдясно се отличава много любопитна сграда. Нейната aрхитектура подсказва, че вероятно е строена малко преди Освобождението и не случайно прилича на къщите на д-р Чомаков и Недкович в Пловдив. Само няколко години след като е направен този кадър сградата е заменена от сладкарница „Роял“ и театър „П. К. Стойчев“. През 1936 г. на ход е следващата промяна, когато е построено и кино „Роял“, днес „Театър на Българската армия“.

Раковска

Пред нас отново е улица „Г. С. Раковски“, но този път през 1930 година! За разлика от предишната картичка с тази улица, най-вдясно вече виждаме терасата с масите на сладкарница „Роял“, а срещу нея са автомобилите на една от най-популярните стоянки за таксита през 30-те. Кръстовището на „Раковски“ и „Аксаков“ все още е заето от еднофамилни къщи, които ще бъдат заменени от многоетажни жилищни кооперации през следващите години. Тепърва ще бъде построен и комплексът „Славянска беседа“. Можем да прочетем и един любопитен надпис – „Л. Т. ПИВЕРЪ“ – френска парфюмерийна компания, създадена в Париж още през 1774 година!