Разходка по улица „Търговска“ – вижда се частта на улицата между булевард „Дондуков“ и площад „Александър I“. Днес на това място се издига ансамбълът на Ларгото и по-точно сградата на Народното събрание (бившият Партиен дом). Картичката е изпратена до Разград през 1907 г. и е на издателство Камерман от Русе.

Ако сте се чудили какво е било на мястото на Министерски съвет и ЦУМ – ето стара картичка с изгубената улица „Търговска“ между булевард „Дондуков“ и джамията Баня башъ.

1904 г. – „Колко пари ще трябват за гроздобера“
На картичката се вижда улица „Търговска“ след кръстовището с „Дондуков“, в дъното е джамията Баня Баши. А самата картичка е изпратена през 1904 г. до Ески Джумая (Търговище) с въпроса най-отгоре.

Улица „Търговска“ между булевард „Дондуков“ и Баня башъ джамия, нарисувана от Йозеф Обербауер малко след като София е станала столица през 1879 г.! Високият каменен градеж вляво е от османския безистен. През следващите години улицата ще премине своята пълна промяна и старите къщи ще бъдат заменени от сгради с европейските архитектурни стилове. Днес улицата е останала само като най-носталгичният спомен за стара София отпреди Втората световна война и следващите я промени.

Сравнение на две картички, които показват вдъхновеното изграждане на София като столица само три десетилетия – улица „Търговска“ между „Дондуков“ и Баня башъ джамия няколко години след 1879 г. и около 1910 г.

Булевард „Дондуков“, както е бил през първите години на XX век! Вляво се вижда половината от грандхотел „Панах“, съборен в средата на 20-те години, за да бъде заменен от монументалната сграда на дружеството „Български феникс“ (днес в нея се помещава Агенцията по заетостта на бул. „Дондуков“ 3). Вдясно e началото на изгубената улица „Търговска“. А трамваят ни връща към любопитен анекдот от времената на картичката и първите срещи на софиянци с трамваите:
Откъм „Дондуков“ се задава трамвай, а срещу него на релсите волска каруца. Ватманът с отчаяни жестове кани коларя да се отмести.
– Маани се от пътьо – вика ватманът.
– Па оти да се махнем я, отмести се ти – отговаря спокойно коларят.
(Из спомените на Георги Каназирски-Верин).

София, както е била – вдясно част от площадъ „св. Кралъ“ – днес площад „Света Неделя“, а вляво и малко от булевард „Дондуков“. Днес на това място са хотел „Балкан“ и площада на Ларгото.

Разходка по несъществуващата част на булевард „Дондуков“ към площад „Света Неделя“ в началото на XX век, днес там се намира Ларгото.

Разходка сред оживлението на булевард „Дондуков“ преди повече от век!  Може да видите кръстовището на булеварда с улица „Леге“ – на същото това място съвременният „Дондуков“ се влива в Ларгото. Картичката е на знаменития издател Т. Чипев от София

Преди около 100 години на площад „Народно събрание“! Днес, от двете страни на улица „Цар Шишман“ се издигат жилищната кооперация от 1934 г. (вдясно) и бившият гранд хотел „София“ от 1969 г. (вляво).

На 20 септември 1862 г. във Флоренция е роден Арналдо Дзоки – знатният скулптор, оставил свои творби в Болоня, Кайро, та чак и в Буенос Айрес. Флорентинецът е особено значим за България, където създава паметниците на Свободата в Русе и Севлиево, както и паметника на Цар Освободител в София. Отбелязваме тази дата с картичка на софийския монумент от 1910 г., на фона на старите сгради на площад „Народно събрание“. Вижда се и куполът на мавзолея на Княз Александър I.

Италианска картичка на София, произведена в Милано около 1930 година. Между Военния клуб и Руската църква се вижда и несъществуващото знаменито Писателско кафене (кафене „Цар Освободител“).

Поглед към Лъвов мост, булевард „Мария Луиза“ и Витоша около 1910 г.! Вдясно се вижда и великолепния купол на църквата „Свети Свети Кирил и Методий“. Картичката е на издателство Чипев от София

Базиликата „Света София“, както е изглеждала през 1910!

Интригуващ поглед към базиликата „Света София“ от североизток, но през 1910!

София, както е била в края на XIX век. На преден план се вижда Народното събрание, вдясно е БАН преди по-късните разширения. Фотографът/художникът е оцветил в жълто купола на Черната джамия, която тепърва ще бъде превърната в църквата „Свети Седмочисленици“. „Лозенец“ все още не е застроен 🙂

Улица „Княз Александър I“ в началото на XX век!

Софийският дворец, както е изглеждал около 1910 година! Открийте разликите 🙂

Ах, цепелина, над нас премина! През октомври 1929 години, знаменитият дирижабъл LZ 127 „Граф Цепелин“ прелита над София. Зрелището продължава само около 20 минути, но дори прекъсва заседанието на Министерски съвет и вдъхновява песента „Ах Цепелина оттука мина“ на Стоян Миленков. Няколко месеца по-рано, през август 1929, легендарната машина прави околосветско пътешествие и огромни тълпи го посрещат в Чикаго, Токио и т. н…

София, както е била – Военното министерство (днес Министерство на отбраната на улица „Дякон Игнатий“) в своя оригинален образ от 1885 година. Сградата е разширена през 1920-те, а през 1939 година започва реконструкция, довела до днешния ѝ вид.

Лозенец (Курубаалар) в началото на XX век! Виждат се, освен господинът с двете биволици, несъществуващата днес красива сграда и запазената стара стена (днес при пазара „Старата стена“) – османски градеж, вероятно намазгях, използван като място за молитва по време на път.

Прекрасен момент от София в началото на XX век – виждаме застрахователното дружество „Балкан“, хората и файтоните пред сградата на площад „Княз Александър I“ и трамвая по улица „Търговска“

Връщаме се през 1900 година и гледаме София от все още недовършения Военен клуб! Красиво оцветената картичка ни показва улица „Г. С. Раковски“, а вдясно се отличава много любопитна сграда. Нейната aрхитектура подсказва, че вероятно е строена малко преди Освобождението и не случайно прилича на къщите на д-р Чомаков и Недкович в Пловдив. Само няколко години след като е направен този кадър сградата е заменена от сладкарница „Роял“ и театър „П. К. Стойчев“. През 1936 г. на ход е следващата промяна, когато е построено и кино „Роял“, днес „Театър на Българската армия“.

Пред нас отново е улица „Г. С. Раковски“, но този път през 1930 година! За разлика от предишната картичка с тази улица, най-вдясно вече виждаме терасата с масите на сладкарница „Роял“, а срещу нея са автомобилите на една от най-популярните стоянки за таксита през 30-те. Кръстовището на „Раковски“ и „Аксаков“ все още е заето от еднофамилни къщи, които ще бъдат заменени от многоетажни жилищни кооперации през следващите години. Тепърва ще бъде построен и комплексът „Славянска беседа“. Можем да прочетем и един любопитен надпис – „Л. Т. ПИВЕРЪ“ – френска парфюмерийна компания, създадена в Париж още през 1774 година!

„…докато накрая планината се разчупва и виждаш София, кацнала като корона върху малкия си хълм – същинско приказно градче в жълто и червено, над което се извисява златният купол и планината отзад…“ – това са думи на американския журналист Джон Рийд, който посещава София в годините на Първата световна война като пътува с влак по Искърското дефиле. А „златният купол“ на тази много рядка картичка е нарисуван от германския художник Вили Моралт по същото време.

Градината пред Военния клуб в края на 30-те! Можем да видим и една погубена софийска ценност – двуетажната сграда на Писателското кафене (сладкарница „Цар Освободител“), знаменито средище на софийските интелектуалци до Втората световна война.

Грандхотел „Империал“ през 1935-а! Прекрасната сграда се извисява над улица „Леге“ от 1921 година и дълго време е сред най-изисканите софийски хотели. На партера разчитаме рекламата на магазин „Бонъ Марше“ с „голям избор на копринени и вълнени платове“. А пред главния вход на хотела стои стилен автомобил, който, кой знае, може би очаква собственика на хотела Иван Балабанов…

Трафикът на Орлов мост през втората половина на 20-те години на XX век. По това време софийските автомобили са били все още рядкост – през 1929 г. в града има 127 държавни, 436 за фирмена дейност и 171 лични автомобила (ок. 3 автомобила на 1000 души). През 30-те години трафикът бързо се увеличава и през 1934 г. автомобилите са били вече 2300 (ок. 8 автомобила на 1000 души). А пък през 2016 г., само регистрираните тук автомобили са близо 800 000 (ок. 600 на 1000 души – изчислено по данни от проучването „Визия за София“).

Шопкиня за пазаръ – уникална софийска картичка от началото на XIX век, изпратена до мис Елзи Шепърд от Бат, като подателят, джентълмен на име Андрю, се оплаква от студ и половин метър сняг по улиците на българската столица…

Чехословашкият народен дом на улица Кракра

Прекрасен поглед от улица „Московска“ към площад „Александър I“ със старата сграда на Софийската банка, застрахователно дружество „Балкан“ и началото на легендарната улица „Търговска“