Разходка по улица „Търговска“ – вижда се частта на улицата между булевард „Дондуков“ и площад „Александър I“. Днес на това място се издига ансамбълът на Ларгото и по-точно сградата на Народното събрание (бившият Партиен дом). Картичката е изпратена до Разград през 1907 г. и е на издателство Камерман от Русе.
Очаквайте още разходки по знаменитата улица и една от най-носталгичните загуби на София отпреди Втората световна война!
Ако сте се чудили какво е било на мястото на Министерски съвет и ЦУМ – ето стара картичка с изгубената улица „Търговска“ между булевард „Дондуков“ и джамията Баня башъ.
1904 г. – „Колко пари ще трябват за гроздобера“
На картичката се вижда улица „Търговска“ след кръстовището с „Дондуков“, в дъното е джамията Баня Баши. А самата картичка е изпратена през 1904 г. до Ески Джумая (Търговище) с въпроса най-отгоре.
Преди около 100 години на площад „Народно събрание“! Днес, от двете страни на улица „Цар Шишман“ се издигат жилищната кооперация от 1934 г. (вдясно) и бившият гранд хотел „София“ от 1969 г. (вляво).
Италианска картичка на София, произведена в Милано около 1930 година. Между Военния клуб и Руската църква се вижда и несъществуващото знаменито Писателско кафене (кафене „Цар Освободител“).
Разходка сред оживлението на булевард „Дондуков“ преди повече от век! Може да видите кръстовището на булеварда с улица „Леге“ – на същото това място съвременният „Дондуков“ се влива в Ларгото. Картичката е на знаменития издател Т. Чипев от София
Поглед към Лъвов мост, булевард „Мария Луиза“ и Витоша около 1910 г.! Вдясно се вижда и великолепния купол на църквата „Свети Свети Кирил и Методий“. Картичката е на издателство Чипев от София
Базиликата „Света София“, както е изглеждала през 1910!
Не, не е картичка от някъде другаде, а от София 
Това е несъществуващата част на булевард „Дондуков“ към площад „Света Неделя“, днес там се намира Ларгото.
София, както е била в края на XIX век. На преден план се вижда Народното събрание, вдясно е БАН преди по-късните разширения. Фотографът/художникът е оцветил в жълто купола на Черната джамия, която тепърва ще бъде превърната в църквата „Свети Седмочисленици“. „Лозенец“ все още не е застроен 🙂
Картичката е на издателство „Т. Ф. Чипев“
Улица „Княз Александър I“, както е била в началото на XX век!
Разходка със старите картички на София – вдясно част от площадъ „св. Кралъ“ – днес площад „Света Неделя“, а вляво и малко от булевард „Дондуков“. Днес на това място са хотел „Балкан“ и площада на Ларгото.
Софийският дворец, както е изглеждал около 1910 година! Открийте разликите 🙂
На 20 септември 1862 г. във Флоренция е роден Арналдо Дзоки – знатният скулптор, оставил свои творби в Болоня, Кайро, та чак и в Буенос Айрес. Флорентинецът е особено значим за България, където създава паметниците на Свободата в Русе и Севлиево, както и паметника на Цар Освободител в София. Отбелязваме тази дата с картичка на софийския монумент от 1910 г., на фона на старите сгради на площад „Народно събрание“. Вижда се и куполът на мавзолея на Княз Александър I.
Ах, цепелина, над нас премина! Преди точно 90 години, знаменитият дирижабъл LZ 127 „Граф Цепелин“ прелита над София. Зрелището продължава само около 20 минути, но дори прекъсва заседанието на Министерски съвет и вдъхновява песента „Ах Цепелина оттука мина“ на Стоян Миленков. Няколко месеца по-рано, през август 1929, легендарната машина прави околосветско пътешествие и огромни тълпи го посрещат в Чикаго, Токио и т. н…
Булевард „Дондуков“, както е бил през първите години на XX век! Вляво се вижда половината от грандхотел „Панах“, съборен в средата на 20-те години, за да бъде заменен от монументалната сграда на дружеството „Български феникс“ (днес в нея се помещава Агенцията по заетостта на бул. „Дондуков“ 3). Вдясно e началото на изгубената улица „Търговска“. А трамваят ни връща към любопитен анекдот от времената на картичката и първите срещи на софиянци с трамваите:
Откъм „Дондуков“ се задава трамвай, а срещу него на релсите волска каруца. Ватманът с отчаяни жестове кани коларя да се отмести.
– Маани се от пътьо – вика ватманът.
– Па оти да се махнем я, отмести се ти – отговаря спокойно коларят.
(Из спомените на Георги Каназирски-Верин).
