Разходка по улица „Търговска“ – вижда се частта на улицата между булевард „Дондуков“ и площад „Александър I“. Днес на това място се издига ансамбълът на Ларгото и по-точно сградата на Народното събрание (бившият Партиен дом). Картичката е изпратена до Разград през 1907 г. и е на издателство Камерман от Русе.

Ако сте се чудили какво е било на мястото на Министерски съвет и ЦУМ – ето стара картичка с изгубената улица „Търговска“ между булевард „Дондуков“ и джамията Баня башъ.

1904 г. – „Колко пари ще трябват за гроздобера“
На картичката се вижда улица „Търговска“ след кръстовището с „Дондуков“, в дъното е джамията Баня Баши. А самата картичка е изпратена през 1904 г. до Ески Джумая (Търговище) с въпроса най-отгоре.

Улица „Търговска“ между булевард „Дондуков“ и Баня башъ джамия, нарисувана от Йозеф Обербауер малко след като София е станала столица през 1879 г.! Високият каменен градеж вляво е от османския безистен. През следващите години улицата ще премине своята пълна промяна и старите къщи ще бъдат заменени от сгради с европейските архитектурни стилове. Днес улицата е останала само като най-носталгичният спомен за стара София отпреди Втората световна война и следващите я промени.

Сравнение на две картички, които показват вдъхновеното изграждане на София като столица само три десетилетия – улица „Търговска“ между „Дондуков“ и Баня башъ джамия няколко години след 1879 г. и около 1910 г.

Булевард „Дондуков“, както е бил през първите години на XX век! Вляво се вижда половината от грандхотел „Панах“, съборен в средата на 20-те години, за да бъде заменен от монументалната сграда на дружеството „Български феникс“ (днес в нея се помещава Агенцията по заетостта на бул. „Дондуков“ 3). Вдясно e началото на изгубената улица „Търговска“. А трамваят ни връща към любопитен анекдот от времената на картичката и първите срещи на софиянци с трамваите:
Откъм „Дондуков“ се задава трамвай, а срещу него на релсите волска каруца. Ватманът с отчаяни жестове кани коларя да се отмести.
– Маани се от пътьо – вика ватманът.
– Па оти да се махнем я, отмести се ти – отговаря спокойно коларят.
(Из спомените на Георги Каназирски-Верин).

София, както е била – вдясно част от площадъ „св. Кралъ“ – днес площад „Света Неделя“, а вляво и малко от булевард „Дондуков“. Днес на това място са хотел „Балкан“ и площада на Ларгото.

Разходка по несъществуващата част на булевард „Дондуков“ към площад „Света Неделя“ в началото на XX век, днес там се намира Ларгото.

Разходка сред оживлението на булевард „Дондуков“ преди повече от век!  Може да видите кръстовището на булеварда с улица „Леге“ – на същото това място съвременният „Дондуков“ се влива в Ларгото. Картичката е на знаменития издател Т. Чипев от София

Преди около 100 години на площад „Народно събрание“! Днес, от двете страни на улица „Цар Шишман“ се издигат жилищната кооперация от 1934 г. (вдясно) и бившият гранд хотел „София“ от 1969 г. (вляво).

На 20 септември 1862 г. във Флоренция е роден Арналдо Дзоки – знатният скулптор, оставил свои творби в Болоня, Кайро, та чак и в Буенос Айрес. Флорентинецът е особено значим за България, където създава паметниците на Свободата в Русе и Севлиево, както и паметника на Цар Освободител в София. Отбелязваме тази дата с картичка на софийския монумент от 1910 г., на фона на старите сгради на площад „Народно събрание“. Вижда се и куполът на мавзолея на Княз Александър I.

Италианска картичка на София, произведена в Милано около 1930 година. Между Военния клуб и Руската църква се вижда и несъществуващото знаменито Писателско кафене (кафене „Цар Освободител“).

Поглед към Лъвов мост, булевард „Мария Луиза“ и Витоша около 1910 г.! Вдясно се вижда и великолепния купол на църквата „Свети Свети Кирил и Методий“. Картичката е на издателство Чипев от София

Базиликата „Света София“, както е изглеждала през 1910!

Интригуващ поглед към базиликата „Света София“ от североизток, но през 1910!

София, както е била в края на XIX век. На преден план се вижда Народното събрание, вдясно е БАН преди по-късните разширения. Фотографът/художникът е оцветил в жълто купола на Черната джамия, която тепърва ще бъде превърната в църквата „Свети Седмочисленици“. „Лозенец“ все още не е застроен 🙂

Улица „Княз Александър I“ в началото на XX век!

Софийският дворец, както е изглеждал около 1910 година! Открийте разликите 🙂

Ах, цепелина, над нас премина! През октомври 1929 години, знаменитият дирижабъл LZ 127 „Граф Цепелин“ прелита над София. Зрелището продължава само около 20 минути, но дори прекъсва заседанието на Министерски съвет и вдъхновява песента „Ах Цепелина оттука мина“ на Стоян Миленков. Няколко месеца по-рано, през август 1929, легендарната машина прави околосветско пътешествие и огромни тълпи го посрещат в Чикаго, Токио и т. н…

София, както е била – Военното министерство (днес Министерство на отбраната на улица „Дякон Игнатий“) в своя оригинален образ от 1885 година. Сградата е разширена през 1920-те, а през 1939 година започва реконструкция, довела до днешния ѝ вид.

Лозенец (Курубаалар) в началото на XX век! Виждат се, освен господинът с двете биволици, несъществуващата днес красива сграда и запазената стара стена (днес при пазара „Старата стена“) – османски градеж, вероятно намазгях, използван като място за молитва по време на път.

Прекрасен момент от София в началото на XX век – виждаме застрахователното дружество „Балкан“, хората и файтоните пред сградата на площад „Княз Александър I“ и трамвая по улица „Търговска“

Връщаме се през 1900 година и гледаме София от все още недовършения Военен клуб! Красиво оцветената картичка ни показва улица „Г. С. Раковски“, а вдясно се отличава много любопитна сграда. Нейната aрхитектура подсказва, че вероятно е строена малко преди Освобождението и не случайно прилича на къщите на д-р Чомаков и Недкович в Пловдив. Само няколко години след като е направен този кадър сградата е заменена от сладкарница „Роял“ и театър „П. К. Стойчев“. През 1936 г. на ход е следващата промяна, когато е построено и кино „Роял“, днес „Театър на Българската армия“.

Пред нас отново е улица „Г. С. Раковски“, но този път през 1930 година! За разлика от предишната картичка с тази улица, най-вдясно вече виждаме терасата с масите на сладкарница „Роял“, а срещу нея са автомобилите на една от най-популярните стоянки за таксита през 30-те. Кръстовището на „Раковски“ и „Аксаков“ все още е заето от еднофамилни къщи, които ще бъдат заменени от многоетажни жилищни кооперации през следващите години. Тепърва ще бъде построен и комплексът „Славянска беседа“. Можем да прочетем и един любопитен надпис – „Л. Т. ПИВЕРЪ“ – френска парфюмерийна компания, създадена в Париж още през 1774 година!

„…докато накрая планината се разчупва и виждаш София, кацнала като корона върху малкия си хълм – същинско приказно градче в жълто и червено, над което се извисява златният купол и планината отзад…“ – това са думи на американския журналист Джон Рийд, който посещава София в годините на Първата световна война като пътува с влак по Искърското дефиле. А „златният купол“ на тази много рядка картичка е нарисуван от германския художник Вили Моралт по същото време.

Градината пред Военния клуб в края на 30-те! Можем да видим и една погубена софийска ценност – двуетажната сграда на Писателското кафене (сладкарница „Цар Освободител“), знаменито средище на софийските интелектуалци до Втората световна война.

Грандхотел „Империал“ през 1935-а! Прекрасната сграда се извисява над улица „Леге“ от 1921 година и дълго време е сред най-изисканите софийски хотели. На партера разчитаме рекламата на магазин „Бонъ Марше“ с „голям избор на копринени и вълнени платове“. А пред главния вход на хотела стои стилен автомобил, който, кой знае, може би очаква собственика на хотела Иван Балабанов…

Трафикът на Орлов мост през втората половина на 20-те години на XX век. По това време софийските автомобили са били все още рядкост – през 1929 г. в града има 127 държавни, 436 за фирмена дейност и 171 лични автомобила (ок. 3 автомобила на 1000 души). През 30-те години трафикът бързо се увеличава и през 1934 г. автомобилите са били вече 2300 (ок. 8 автомобила на 1000 души). А пък през 2016 г., само регистрираните тук автомобили са близо 800 000 (ок. 600 на 1000 души – изчислено по данни от проучването „Визия за София“).