Вълнуващият Никола Юруков през погледа на неговата правнучка Цвета Георгиева

Разказ за „голямата му душа“, събрала обичта към две дъщери, вдъхновението за европейска архитектура на София и мечтата за свободна Македония

През тази година (2017 г.) се навършват 140 години от рождението на Никола Юруков – един от архитектите на София от началото на XX век, които с достойнство изпълняват задачата да дадат европейски облик на българската столица. Роден на 28 юли в село Лобаница (Лабаница) край Костур (днес Кастория, Гърция), още като ученик се установява в България. По-късно завършва с отличие архитектура във Висшето техническо училище на Виена. Отново в България, намира първите си архитектурни задачи и своята съпруга, Мария, в Пазарджик. Работи и в Пловдив, преди около 1904 г. да се премести в София. Архитект-ръководител при строежа на храм-паметника „Александър Невски“ до 1912 г., междувременно създава знаменитото архитектурно трио заедно с Георги Фингов и Димо Ничев. Поводът е участие в конкурс за проектиране на 8 училища, спечелен и реализиран със забележително майсторство само за няколко месеца. Това е началото на бляскаво партньорство, завещало архитектурни символи като Търговско-индустриалната камара (1912 г., по-късно надстроена), Софийската банка (1913 г.) и Чиновническото-застрахователно дружество (1926 г.) – последната е завършена след преждевременната смърт на твореца. Самостоятелно, архитект Юруков проектира хотел „Юнион палас“ и къщата на кръстовището между улиците „Сан Стефано“ и „Шипка“ (1911 г.), която е сред най-красивите уроци по сецесионова архитектура (до втория етаж, над който е надстроена по-късно). Архитект Юруков е част от ВМОРО в продължение на много години. По ирония на историята, на 26 април 1923 г. е застигнат от куршумите на организацията във времена на кървави конфликти в българското общество. Така трагично, едва на 46 години, завършват животът и съзидателното творчество на Никола Юруков, който по удивителен начин е разделял таланта, вдъхновенията и мечтите си между семейството, професията и каузата за свободна Македония.

Искрени благодарности на госпожа Цвета Георгиева, която съхранява спомените за своя именит прадядо и любезно ги споделя с нас в следващото интервю:

Какъв е Вашият образ за Никола Юруков?
Аз си го представям като толерантен, високоинтелигентен и може би малко излишно доверчив човек. Така съм изградила моя образ за него. Прадядо ми е оставил дълбока следа в красива София, в онези времена когато много бурно се е създавал европейският облик на града. Той е имал важна роля заедно с всички тези наши архитекти и инженери, които са учили в чужбина и са се завърнали, за да строят красивите сецесионови сгради в България. За съжаление част от тях ги няма, но все пак повечето значими примери са съхранени и възстановени.
А най-вълнуващите истории, с които го свързвате?
Той е пътувал много във връзка с доставката на материали и мебелировка. Всички неща за неговите проекти са били внос от Виена/Австро-Унгария. И до днес са ни останали три фотьойла и две закачалки, няколко чаши за шампанско с надпис „Юнион палас“, канички за мляко, чинийки за ордьоври. Много е пътувал и малко се е задържал при двете си любими дъщери. Аз съм кръстена на баба ми Цветана (бел.: Цветана е родена през 1906 година в София, а сестра й Сийка – шест години по-късно). Една от историите, с които свързвам прадядо ми, е точно за едно пътуване. Понеже децата са искали домашен любимец, когато се е върнал от едно пътуване, изважда от джоба на балтона си едно малко бяло кученце за голяма радост в семейството. Кученцето се е казвало Буби, а той и двете му дъщери са го разхождали по ул. „Вълкович“ (днешната „Иван Вазов“), по която често са се срещали със самия Иван Вазов.
Много е обичал музиката и на всяко свое пътуване във Виена не е пропускал да посети концерт или опера при това целенасочено, предварително подготвен с партитури. С този си усет е видял в неговата дъщеря и моя баба музикален талант за свирене на пиано. Имал е намерение да я прати да учи във Франция, но след трагичната му смърт през 1923 г., плановете никога не се осъществяват.

Какви са били вдъхновенията на Вашия прадядо?
Вероятно го е вдъхновявала неговата кауза за свободна Македония. Защитава тази кауза дори и в Швейцария по време на заседание на Обществото на народите. Бил е силно обществено активна личност като част от по-умереното, федералисткото течение в македонското освободително движение. (бел.: Никола Юруков първоначално е деец на ВМОРО и защитава каузата за свободна Македония като неразделна част от България. След загубената Първа световна война преминава към „федералистите“ и възгледите за независима Македония, като част от бъдеща балканска федерация.)
А разочарованията?
Може би предателството.
Характерът на Никола Юруков?
Той е бил с мирен характер, което личи и по лицето му. Зодия лъв, отворен, с открито лице, което в моите очи излъчва светлина и усмивка. За съжаление баба ми и сестра й бяха загубили част от спомените си за него.

Има ли една сграда, която може да бъде символ на архитекта Юруков?
Естествено, несъществуващият хотел „Юнион Палас“. На втория етаж е имало много красив, луксозен ресторант, а асансьорите в сградата са били с кристални врати. Баба ми е разказвала, как с дядо ми Георги са стояли в ъгловата тераса на ресторанта, откъдето е имало гледка към площад „Александър I“. От там са наблюдавали тържествените ритуали на Двореца. Имам снимка на двамата – дядо ми с папийонка и баба ми с перлена огърлица (бел.: През 1911 г. хотел „Юнион палас“ е издигнат с достолепие и изтънченост на едно от най-важните места в столицата – на площад „Александър I“ срещу Двореца (някогашното разположение попада между днешния Археологически музей (Буюк джамия) и Народното събрание). По това време булевард „Цар Освободител“ е заобикалял дворцовата градина и е преминавал през днешния паркинг пред Двореца. Тази част от булеварда е завършвала с красивата гледка към хотела – по-тясната фасада откъм площада и по-дългата част по улица „Знеполска“ (разделяща хотела от джамията, а след 1930-те и от Българска народна банка). Всеки, който е минавал по булеварда е виждал ъгъла между площада и ул. „Знеполска“, решен с внушителен, заоблен корниз над няколко прозореца от мансардата. А срещуположният ъгъл е бил увенчан с купол, който е „гледал“ към още един знаменит софийски купол – на хотел „Империал“ от 1920 г., съхранен и до днес).
Деец на ВМОРО, по ирония на историята убит по решение на организацията. Как се стига до този трагичен край?
Винаги ми е била много любопитна историята, заради която е застрелян. Знаете, че Никола Юруков идва от македонските земи, където в края на XIX век се формира ВМОРО. В началото организацията е единна, а след Първата световна война се оформят две течения. Прадядо ми преминава и има водеща роля в новото течение на „федералистите“, заради което е и една от жертвите на кървавите междуособици в македонското движение (бел.: Никола Юруков е убит на 26 април 1923 г. Министър-председателят Александър Стамболийски е свален и впоследствие също убит около два месеца по-късно).
В желанието си да бъде полезен за свободата на Македония си отива твърде рано и остава в затруднение цялата фамилия, но те пък са имали силата да се справят с предизвикателството на съдбата.
Как живее семейството след това?
Баба ми и сестра й са били в една възраст, когато си много уязвим за подобна трагедия. Те остават с прабаба ми Мария, хотел „Юнион палас“ и много дългове. Хотелът е изграден в съдружие с архитект Димо Ничев, който има много по-малък процент, като за построяването е ползван кредит. Така че след 1923 г. семейството останало с хотел с много дългове и с лоша управа заради управители, които не се справят. Като решение, Мария Юрукова е продала магазините от партера на хотела – общо 11 на брой. Когато през 1952 г. хотелът е съборен, тя се е „усмихнала“ на тъжния край като отваря бутилка шампанско и казва „Отървахме се от това бреме да сме едри градски собственици“.
Нещо повече за емблематичната улица „Вълкович“?
Когато идват в София, прадядо ми с негови роднини са се настанили в три парцела по улица „Вълкович“ – арх. Никола Юруков, сестра му Костадинка Миладинова (Юрукова) и брат му д-р Христо Юруков живеят един до друг (бел.: арх. Юруков има още един брат и една сестра – Андон Търпов Юруков и Виша Лазарова Юрукова). Най-колоритното е, че в близост, там където днес е книжарница „Слънчоглед“, е била печатницата на наследниците на братя Миладинови, а сестрата Костадинка се е омъжила и станала част от знаменитата фамилия. Баба ми Цветана беше в ежедневни близки отношения с братовчедите.

Нашата оригинална къща е съборена и заменена през 1935 г. от днешната кооперация с архитектурата на модернизма. Кооперацията е построена от прабаба ми и двете вече пораснали и омъжени сестри, като последните два етажа остават на фамилията, докато долните са продадени. Кооперацията се нарича съпритежателски дом „арх. Юруков“. Проектирана е от брата на прабаба ми Мария Юрукова (Дагорова), архитект Никола Дагоров. Той е построил редица сгради в София и Пловдив през 1930-те. Тези сгради са имали локално парно с котел и лесно са се свързвали с централното парно без да се стига до сюжета от филма „Топло“. А интериорът и мебелите имат много съвременно звучене и до днес.
Кои от чертите на архитекта са наследени във Вашето семейство?
Моята баба е носила гените на прадядо ми и е била обединителна личност, която винаги е намирала език, толерантност и търпимост към всички хора около себе си. Аз също се опитвам да пазя тези черти.
Какви според Вас са разликите между София на Никола Юруков, Фингов, Ничев и София на съвременната българска архитектура?
Темата е разностранна и може да има различни гледни точки. Аз самата съм раздвоена, защото определено ми харесва атмосферата на Стара София и се ядосвам, че голяма част от т. нар. исторически център е унищожена, дали заради бомбардировките, дали след това. Защото днес всички пътуваме много и винаги когато отидем в някой град се потапяме точно в онази част с малките улички, старите сгради и приятната атмосфера на отминали по-романтични времена, представяме си какво се е случвало, как дамите са се разхождали с красиви рокли и шапки. От друга страна, харесвам и съвременната българска архитектура защото имаме много кадърни млади архитекти. В нашия град настана строителен бум веднага след 10 ноември и моето естетическо чувство се бунтува, защото има много неща, несъвместими със заобикалящата среда. Но това е част от растежа и развитието, София е много по-голяма и трябва да се мисли за нейната многолюдност – как да бъде по-удобна за всички. Ако кажем новата или старата – предпочитам старата. Предпочитам старите, исторически квартали на София.
Познати ли са днес строителите на следосвобожденска България?
В последните години започва да се попълва информацията, защото има много млади хора, които се интересуват и работят в тази сфера и популяризират историята на града. Хубавото е, че вече имаме доста информация кои са построили красивите сгради в София и каква е била тяхната роля за България, което за съжаление не беше така в първите десетилетия след 9 септември. Но това не трябва да спира процеса, напротив, търсенето трябва да продължава, защото винаги има нещо интересно, закътано в някой ъгъл.