Военният клуб

Архитект: Адолф Вацлав Колар/ Никола Лазаров
Година: 1895-1898/1898-1907
Адрес: бул. „Цар Освободител“ №7



Булевард „Цар Освободител“ е най-представителната и монументална градска ос, не само за София, а и за цяла България. По нея, само с една разходка от Орлов мост до Двореца можем да усетим духа и гордостта на възродената българска държавност след 1878 г. По този булевард в продължение на десетилетия се разполагат най-важните сгради и символи на третата българска държава, обвити в архитектура с необходимия висок ранг – Дворецът (1882 г.), Народното събрание (1885 г.), Българското книжовно дружество (БАН – 1892-93), Университетът (1934 г.). Още през 1895 г. започва изграждането на друг един важен национален символ, който разкрива обществения престиж и важната роля на българската армия в онези времена. Армията, изпълнила българската история с толкова много военна слава, особено в десетилетието, след като сградата е завършена. На мястото на стари османски сгради, заети след Освобождението от първото българско военно училище с випуск още от 1879 г., архитект Адолф Вацлав Колар проектира сграда за Военен клуб. От 1898 г. до окончателното завършване и обзавеждане на сградата през 1907 г., проектът се ръководи от архитект Никола Лазаров – това е първата голяма обществена поръчка в дългата му и вдъхновена кариера. Скулптурната декорация по фасадите и помещенията е дело на виенчанина Андреас Грайс (прочетете още за неговото софийско творчество).

Военният клуб

Три от ъглите на сградата са подчертани с ризалити, които наподобяват бойни кули. Погледната от градината до Руската църква, сградата се отличава със зидарията и арковидните прозорци на приземния етаж, докато рамките на прозорците от втория етаж са решени като миниатюрна архитектура от основа, странични пиластри и фронтон, използвана с декоративна функция. Изброените маниери ни препращат към епохата на Ренесанса. Класическият характер на сградата се потвърждава още от аркадата, носеща масивната лоджия с колони на втория етаж, погледнати от градината пред Военния клуб (която се оформя чак през 20-те години, а интересният й „релеф“ отразява строителния изкоп за нереализираната сграда на Народен музей и библиотека. За тази сграда е проведен специален международен конкурс през 1914 г., но поради Първата световна война всичко свършва с направата на изкопа). С всички тези детайли, образът на Военния клуб е неповторим за цяла София и достоен архитектурен символ на българската бойна слава.
27.10.2017 г.

Военният клуб Стара брава