Водната кула в Лозенец – история със съвременно продължение

Павираните улички на Лозенец могат да ни отведат до потънали в зеленина дворове с кокетни къщи, както и до една от малко познатите архитектурни забележителности на София – Водната кула в Лозенец. В сенките на високи дървета, скрита зад воал от пищна дива лоза, кулата се намира на една от най-високите точки на София (610,40 метра) и се извисява със своя ръст от 27 метра.

Водна кула Лозенец

Водната кула – поглед от улица „Галичица“

Водна кула Лозенец

Главният вход

Някога кулата е изпълнявала важна функция – грижила се е за водоснабдяването, като на принципа на скачените съдове е гарантирала постоянно налягане във водопроводите и до най-високите точки на Лозенец. Понастоящем в кулата се помещава галерия за съвременно изкуство +359, която отваря врати преди три години. Така кулата от нефункциониращо инженерно съоръжение се превръща в място за среща на български и чуждестранни съвременни артисти с любителите на визуалните изкуства.

Водна кула в Лозенец

Поглед нагоре

Малко известен е фактът, че при Освобождението на София през 1878 г., водоснабдяването на града се е извършвало посредством 54 чешми, поддържани от трима чешмеджии… През 1902-1903 година, на инженер Франц Салбах от Дрезден е възложено изготвянето на цялостен проект за водоснабдяването на София, който е реализиран до 1912 г. Като част от проекта е изградена и по-старата кула с резервоар на хълма, в близост до Семинарията. На инж. Салбах се приписва и авторството на Водната кула на ул. „Галичица“. Дали става дума за близо двудесетилетна забава в строителството или за объркване на двата обекта, засега остава една от загадките на кулата.

Кулата в Лозенец

От горе надолу

Сигурно е, че през пролетта на 1928 г. тогавашният кмет и герой от Първата световна война – генерал Владимир Вазов, лично докладва амбициозна строителна програма. Тя включва и изграждането чрез публично-частно партньорство на канализация в квартал Лозенец. Общината осигурява 500 000 лв., докато останалите 550 000 лв. са дадени от заинтересованите граждани. Ген. Вазов докладва и за „направата на водна кула-резервоар в местността „Лозенец“. За строежа на кулата се провежда търг на стойност 550 000 лв. Всичко това е част от последователните стъпки на Столична община за подобряване на водоснабдяването – още през 1925 г. се поставя началото на водопровода „Рила – София“, завършен през 1933 по проекта на инж. Иван Иванов.

Водната кула

Детайли от стълбата

Водната кула в София

Едно от нивата в кулата

Преди да започне строителството е доставена цялата инсталация, заедно с електрическа помпа. Доставчик е фирма „Вайзе Зйоне Халле“, около която се развива интересен сюжет от българо-германските търговски отношения. Германската фирма прави опити да удължи срока на договора, позовавайки се на продължила повече от месец работническа стачка. Проверката на финансовата комисия към Столична община установява обаче, че помпената инсталация е изпратена в София преди края на стачката, което означава че стачката не е причина за забавата. Така претенциите на германците за удължаване на срока без глоба са отхвърлени. Макар и без стачка, самото строителство на кулата също се проточва и вместо 2 месеца продължава повече от година – от септември 1928 г. до ноември 1929 г.

Водна кула

На терасата на кулата

Външните стени на кулата са изградени от тухли, докато шестоъгълният стълб през средата на съоръжението, който носи и резервоара, самият резервоар с обем 100 куб. м., плочите и покрива са от железобетон. И въпреки, че е инженерно съоръжение, сградата прави впечатление и с архитектурните си детайли. Главният вход е оформен с две колони и „отчупен“ триъгълен фронтон. Стълбището във вътрешността, извиващо се около шестоъгълния стълб, е с внимателно оформени каменни стъпала, с парапет от желязо и дърво, така че да не отстъпва по елегантност на стълбищата в жилищните сгради от същия период.

Витоша

Гледката към Витоша

Копитото

Покривите на Лозенец на фона на Копитото

Стълбището свързва четирите нива, които днес са различните изложбени „зали“ на галерия +359, и постепенно ни отвежда към последната площадка. Там, зад масивна желязна врата, ни очаква тераса с великолепна гледка към Витоша. Високите дървета и сгради наоколо скриват центъра на София, но през далечната 1929 г. оттук, като на длан, се е виждал целият град с всички софийски куполи, някои от които вече не съществуват…

Вита стълба Спираловидна стълба

Металната вита стълба от последната площадка

Водна кула-резервоар

В резервоара – в цилиндъра вляво е разположена металната вита стълба

Връщаме се на последната площадка, за да се изкачим по тясната вита метална стълба, която прорязва резервоара и ни отвежда върху самия резервоар. Над нас е единствено покривът, увенчан с малка куличка с тесни прозорци, които предоставят 360-градусова панорама. Остава ни само да се спуснем и в самия резервоар, където се помещава последната изложбена „зала“ на галерията. Напускаме кулата-галерия, но непременно ще я посетим отново. Галерия +359 организира ежегодно в пространството на Водната кула осем изложби. Намира се на улица „Галичица“ 21. Отворена е за посетители от четвъртък до събота, от 14:00 до 19:00 ч. Входът е свободен.

Архитектурни детайли Индустриален дизайн

Статията е изготвена с любезното съдействие

на екипа на галерия +359