Старите пощенски картички “под лупа” – II част

На площад „Александър I“ през 30-те години

Стара София – площад Александър I

Виждаме как елегантни господа пресичат площад „Aлександър I“, а зад тях се издига внушителното здание на застрахователното дружество „Балкан“. Мансардата със солиден купол към площада и изобилната украса носят почерка на знаменития архитект Фридрих Грюнангер, сътворил и проектите за сгради като Синагогата и Богословския факултет. Вляво от дружеството започва и прочутата улица „Търговска“ (по това време отсечката на улицата между площада и булевард „Княз Дондуков“ носи името „Княз Борис“). Двамата господа подминават и любопитен елемент на тогавашното градско обзавеждане – рекламна поставка, на която се представя държавната лотария с мотото „Държавната лотария носи щастие“… Днес вместо тази архитектурна картина виждаме източната фасада на Народното събрание (бившия Партиен дом).

Хотел „Берлин“ с пресечката на улиците „Триадица“ и „Сердика“

Стара София хотели

Близък с план с един от изгубените хотели на София – хотел „Берлин“. Неговата спретната неокласическа фасада се отличава с пиластрите с коринтски капители, които обединяват втория и третия етаж. Класическото излъчване се подсилва от оформлението на прозорците на втория етаж – с триъгълен или дъговиден фронтон отгоре, колонки отстрани и балюстрада отдолу. Партерът на хотела е бил зает от всевъзможни магазини за най-различна клиентела – от магазин за играчки на ъгъла до оръжейния магазин на Петър Ножаров в дясната част. Зданието е гледало към площад „Бански“, а пред витрините на магазините е имало и малка пиаца за таксита, които са потегляли от площада към близките най-важни градски артерии като „Мария Луиза“ и „Търговска“. Днес на същото място се издига сградата на Министерски съвет.
А пък вляво можем да различим красивите силуети на кооперативната палата „Мусала“ (по-високата) и хотел „Нов Сплендид“ на пресечката на „Триадица“ и „Сердика“. „Мусала“ е една от първите кооперативни сгради в столицата със смесено търговско и жилищно предназначение, построена по проект на архитект Коста Николов. Хотелът е един от сецесионовите шедьоври на архитект Наум Торбов, знаменитият проектант на халите. Уви, и двете сгради носят белезите на бомбардировките през Втората световна война, когато прекрасните им куполи са били разрушени.

Народният театър (и не само) през 30-те

Народният театър

Намираме се покрай Народния театър, малко след неговата голяма реконструкция, завършена през 1929 година. На 10 февруари 1923 година по време на спектакъла „Апотеоз на родното драматично изкуство“ е действително един от най-драматичните моменти в историята на българския театър. От разположените като декор малки газеничета започва унищожителен пожар. Възстановяването на сграда се ръководи от дрезденския професор Мартин Дюлфер, а в резултат оригиналният образ на сградата от 1907 година на архитектите Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер е изменен. Променено е оформлението на двете кули с колесниците на богинята Нике, а покривът от плосък мансраден става двускатен и значително по-висок. Същевременно сцената е модернизирана и разширена до 1200 места. Днес, обаче, можем да видим театъра след ремонтните дейности през 70-те, когато са възвърнати чертите на оригиналния проект.
Но с това не свършва „разходката“ ни през 30-те – вдясно можем да се вгледаме в детайлите на старото Военно министерство, преди неговото преобразяване между 1939 и 1945 година. След първоначалното му построяване прз 80-те години на XIX век и едно последващо разширение, министерството е изглеждало по този начин – с внушителен триъгълен фронтон по фасадата към театъра, който е бил в много добро архитектурно съзвучие с фронтона на самия театър.

Тъжната София – църквата „Света Неделя“ след атентата

Църквата "Света Неделя" след атентата

„Под лупа“ виждаме последиците на едно от най-ужасните събития в българската история – атентатът в църквата “Света Неделя” на 16 април, Велики четвъртък, 1925 година. Под взривения голям купол остават стотици убити и ранени, както и болезнената памет за кървавото разделение в обществото през 20-те години на XX век. Вижда се злокобно зеещата дупка на мястото на елегантните куполи на църквата, построена в този вид в началото на XX век по проект на архитект Никола Лазаров. Ясно се вижда, как архитект Лазаров влага мотиви от средновековната ни архитектура – редовете от червена тухла, както и красиво изпълнения двоен (бифорен) прозорец на камбанарията. Извън трагичния вид на църквата, на заден план се вижда старата архитектурна рамка на площад „Света Неделя“, а най-вляво и трасето на булевард „Дондуков“. Малката двуетажна къща между площада и булеварда ще бъде заменена от висока жилищна кооперация няколко години по-късно, докато всички околни сгради ще изчезнат за да отстъпят място на социалистическото градоустройство на Ларгото. Като финален любопитен детайл от картичката, в лявата ѝ част се откроява и строящото се по това време здание на дружеството „Български феникс“, което макар без покрива и великолепната скулптура на феникс, съществува и днес – Агенцията по заетостта до министерски съвет.

Храм-паметникът „Александър Невски“ и прелитащият цепелин, 1929 г.

Цепелина над София

И за един по-весел финал – ах, цепелина, над нас премина! Знаменитият дирижабъл LZ 127 „Граф Цепелин“ е уловен да прелита над София през октомври 1929 г. Зрелището продължава само около 20 минути, но дори прекъсва заседанието на Министерски съвет и вдъхновява песента „Ах цепелина оттука мина“ на Стоян Миленков. Няколко месеца по-рано, през август 1929, легендарната машина прави околосветско пътешествие и огромни тълпи го посрещат от Чикаго до Токио и т. н…

За още пощенски картички “под лупа” вижте тук