Старите пощенски картички “под лупа” – I част

Поглед към площад „Народно събрание“ в края на 30-те години

площад „Народно събрание“ в края на 30-те години

Паметникът на Цар Освободител се вижда на фона на архитектурната красота от къщата на Димитър Моллов, завършена през 1909 г. по проект на бележития архитект Никола Лазаров. Д-р Димитър Моллов е лекар и основоположник на българското здравеопазване, но и сред най-изтъкнатите ни политици в края на XIX и началото на XX век. Бил е и кмет на София. Неговата сградата съществува и днес, уви, без великолепната мансарда и купол, отнесени от бомбардировките през Втората световна война. Вдясно се вижда празният имот, където през годините в навечерието на войната ще се издигне високата жилищна кооперация. В съседство по „Цар Освободител“ се нарежда и изгубеният архитектурен ансамбъл от другата къща на фамилията Моллови и дома на още един от именитите ни политици – Иван Евстратиев Гешов. Бомбардировките оставят само първите етажи на двете сгради, а днес и тези архитектурни остатъци вече ги няма.

По булевард „Цар Освободител“, 1930 г.

По булевард „Цар Освободител“

Трафикът по булевард „Цар Освободител“ включва два автомобила, каруца, двуколка, трамвай по линията към Орлов мост и Военното училище, редом с напълно необезпокояваните пешеходци. Виждат се и красивите спирали от металните стълбове, носещи уличните лампи и жиците за трамваите. Духът на стара София се усеща и от будката за вестници вляво, а от другата страна се нареждат последователно фасадите на Военния клуб, изгубеното Писателско кафене и царския Природонаучен музей. В дъното се вижда и източната порта на дворцовата градина.

Градинката пред Военния клуб, ок. 1930 г.

Градинката пред Военния клуб

Ето как е изглеждала градинката пред Военния клуб в началото на 30-те години. В долния десен ъгъл се различава чешмата с момченцето с кратунката, а на заден план откриваме двуетажната сграда на легендарната сладкарница „Цар Освободител“, останала записана в софийската памет като Писателското кафене. Разположено на партера, то е посрещало с чай и кафе във ведра и приятелска обстановка прочути български писатели, журналисти, художници, артисти и преподаватели в Софийския университет. „Най-известната сладкарница“ – така е била представяна тази изгубена софийска ценност в пътеводителите на София от 30-те години. След войната в нея се помещава галерия, а в края на 70-те сградата е разрушена. Вдясно от нея можем да видим и силуета на четириетажна сграда, вероятно разрушена при бомбардировките.

Улица „Раковски“, 1933 г.

Улица „Раковски“, 1933 г.

Ако си представим, че сме на лоджията при втория етаж на Военния клуб в началото на 30-те години, щяхме да видим една от най-известните стоянки за таксита в столицата, представена от Драган Тенев като пиацата на „летящите“ таксита с винаги готови няколко буика, пакарди или нешове. Вдясно виждаме (освен още една каруца) и откритата тераса с маси на кафе „Роял“ в сградата на едноименния кино-театър. Няколко години по-късно постройката ще бъде надстроена, а днес в нея се помещава театър „Българска армия“. Вляво на кръстовището на „Раковски“ и „Аксаков“ пък откриваме стара малка къща, която по-късно през 30-те ще бъде заменена от една от жилищните кооперации с архитектурата на модернизма. Отсреща също има стара архитектура, заменена с по-нови здания през следващите десетилетия.

Дворецът, 1940 г.

Царски дворец

Близък план със западното крило на царския дворец, запечатан от фотографа Пасков през 1940 г. Можем да обхванем цялата оригинална украса пред мансардата – две скулптурни фигури, между тях монограма на Фердинанд с буквата „Ф“, над тях царска корона (въпреки, че Цар Фердинанд и Цар Борис III не са имали корона), под тях – царски герб. Орнаментите и символите на държавността са добавени след провъзгласяването на България за Независимо Българско Царство през 1908 г. Като знак на бурните преходи в българската история и стремежа миналото да се заличи, короната и гербът са заличени след 9 септември 1944 г.