Mалкият дворец на Анжело Куюмджийски
Просторни салони, разкошни детайли от дърво, мраморни камини, портрет на Леандър Леге и тайнствената история на Анжело Куюмджийски – всичко това можем да намерим в резиденцията на френския посланик на улица „Оборище“ 27. Благодарение на гостоприемството на Нейно Превъзходителство посланик Флоранс Робин и любезното посрещане от Посолството на Франция в България отваряме вратите на един от най-аристократичните софийски домове.
Резиденцията на посланика на Франция на “Оборище” 27
Първият собственик на сградата е загадъчният Анжело Куюмджийски, за когото са останали безчет твърдения и слухове, няколко различни имена, но нито една снимка. Неговата история започва в Самоков, където е роден с името Рахамим в края на XIX век, а още като дете загатва за своя предприемачески дух и продава печени тиквени семки по улиците на родния град. През следващите десетилетия, вече известен като Анжело или Ангел, умножава този „капитал“ по такъв начин, че се превръща в един от най-богатите българи преди Втората световна война.
Главният вход на сградата
След като завършва право в „Сорбоната“ в Париж, Куюмджийски става акционер в различни предприятия, търговец на тютюн (има предположения, че е прототип на Борис Морев от романа „Тютюн“) и банкер. Връзката му с Франция остава силна и неслучайно неговата банка се е казвала Франко-белгийската банка за България (по-късно Франко-белгийска и Балканска банка, най-сетне и Франко-българска банка), а нейната представителна сграда е запазена на улица „Леге“ 17. Куюмджийски не е странял и от дарителството и създава „Фондация за подпомагане на бедни студенти“ със забележителен капитал в размер от 7 000 000 лв. Дали е финансирал комунистите в България, дали е търгувал с компании от нацистка Германия, дали е бил разузнавач към американските служби са само част от загадките за неговия живот.
Обширният вестибюл в четири кадъра
И покрай всички истории и легенди не е изненада, че Куюмджийски е имал и своите врагове. През 1931 година дори публикува печатно издание, за да обори, както сам ги нарича „най-недостойни закачки… на любители на анонимните злословия“. Куюмджийски отговаря с конкретни документи на поредица от „всички ония, тъй низки клевети и инсинуации“, включително за спекула с българския лев след Първата световна война, заграбване на предприятия и дори ликвидацията на знаменитата Софийска банка. Върху корицата на това издание, самият автор се нарича просто А. Куюмджийски…
Поглед от вестибюла към единия голям салон
Неговият малък дворец на улица „Оборище“ е завършен през 1929 година по проект на архитектите Тодор Златев и Димитър Коев. За къщата на Анжело двамата залагат на класическото излъчване. Откъм улицата се вижда симетричната фасада със солиден корниз и мансарда с метална обшивка. Главният вход е от изток и излъчва още повече класицизъм заради сдвоените колони от двете страни на дървената порта. От тук навлизаме в голямо предверие, което ни подготвя за внушителния вестибюл.