Mалкият дворец на Анжело Куюмджийски

Просторни салони, разкошни детайли от дърво, мраморни камини, портрет на Леандър Леге и тайнствената история на Анжело Куюмджийски – всичко това можем да намерим в резиденцията на френския посланик на улица „Оборище“ 27. Благодарение на гостоприемството на Нейно Превъзходителство посланик Флоранс Робин и любезното посрещане от Посолството на Франция в България отваряме вратите на един от най-аристократичните софийски домове.

Резиденцията на посланика на Франция на „Оборище“ 27

Първият собственик на сградата е загадъчният Анжело Куюмджийски, за когото са останали безчет твърдения и слухове, няколко различни имена, но нито една снимка. Неговата история започва в Самоков, където е роден с името Рахамим в края на XIX век, а още като дете загатва за своя предприемачески дух и продава печени тиквени семки по улиците на родния град. През следващите десетилетия, вече известен като Анжело или Ангел, умножава този „капитал“ по такъв начин, че се превръща в един от най-богатите българи преди Втората световна война.

Главният вход на сградата

След като завършва право в „Сорбоната“ в Париж, Куюмджийски става акционер в различни предприятия, търговец на тютюн (има предположения, че е прототип на Борис Морев от романа „Тютюн“) и банкер. Връзката му с Франция остава силна и неслучайно неговата банка се е казвала Франко-белгийската банка за България (по-късно Франко-белгийска и Балканска банка, най-сетне и Франко-българска банка), а нейната представителна сграда е запазена на улица „Леге“ 17. Куюмджийски не е странял и от дарителството и създава „Фондация за подпомагане на бедни студенти“ със забележителен капитал в размер от 7 000 000 лв. Дали е финансирал комунистите в България, дали е търгувал с компании от нацистка Германия, дали е бил разузнавач към американските служби са само част от загадките за неговия живот.

Обширният вестибюл в четири кадъра

И покрай всички истории и легенди не е изненада, че Куюмджийски е имал и своите врагове. През 1931 година дори публикува печатно издание, за да обори, както сам ги нарича „най-недостойни закачки… на любители на анонимните злословия“. Куюмджийски отговаря с конкретни документи на поредица от „всички ония, тъй низки клевети и инсинуации“, включително за спекула с българския лев след Първата световна война, заграбване на предприятия и дори ликвидацията на знаменитата Софийска банка. Върху корицата на това издание, самият автор се нарича просто А. Куюмджийски…

Поглед от вестибюла към единия голям салон

Неговият малък дворец на улица „Оборище“ е завършен през 1929 година по проект на архитектите Тодор Златев и Димитър Коев. За къщата на Анжело двамата залагат на класическото излъчване. Откъм улицата се вижда симетричната фасада със солиден корниз и мансарда с метална обшивка. Главният вход е от изток и излъчва още повече класицизъм заради сдвоените колони от двете страни на дървената порта. От тук навлизаме в голямо предверие, което ни подготвя за внушителния вестибюл.

Преходът между предверието и вестибюла

Детайли от витата стълба

Там са витата стълба към втория етаж, огледалата по стените и спускащите се кристални полилеи, сякаш сме в някое френско шато. Дюшемето и дървените облицовки контрастират на гипсовите орнаменти по тавана, а интериорът се допълва от първата мраморна камина в къщата. На една от стените е закачена и картина на бележития френски защитник на София – вицеконсулът Леге, който в навечерието на Освобождението през 1878 е на служба в града. Още от ноември 1878 година и до днес софийска улица носи неговото име, задето Леге решително се е противопоставил на намерението за опожаряване на града от османските власти преди да го напуснат.

Единият от големите салони

Вляво от главния вход са разположени два големи приемни салона, с още две камини и много дърворезба с изящни растителни или геометрични украси, лакирани или боядисани в бяло. От другата страна на вестибюла е разположена трапезарията, с три големи прозореца с формата на арка. Тук на 19 февруари 1989 г. се провежда известната закуска между френския президент Франсоа Митеран, бъдещия български президент Желю Желев и други опоненти на комунистическия режим. От трапезарията можем да преминем в още един малък салон с поредната камина и изход към тераса с красива мозайка и балюстраден парапет.

Детайл от вратата между двата големи салона

Една от камините в къщата

Мистериозният собственик, дали защото красивата му съпругата Настия и приятелите му са критикували класическия стил на сградата като демоде, дали защото е била твърде голяма и трудна за поддръжка и отопление (въпреки всички тези камини), решава да построи своя нова къща на ул. „Велико Търново“ само няколко години по-късно.

Трапезарията

Малкият салон до трапезарията

Този път архитектурата е изцяло в стила на модернизма от 30-те години на XX век със сдържани фасади, рационално разпределение на помещенията и най-добри удобства. Семейството на Куюмджийски се премества в новата къща през 1936 и остава там докато емигрира в САЩ през Втората световна война – днес това е резиденцията на посланика на САЩ. Освободената сграда на „Оборище“ пък намира своя втори стопанин – Френската държава. Благодарение на Френското посолство, днес сградата е сред най-добре съхранените обекти на културното наследство в София, а цялото изящество отвътре е грижливо пазено. Що се отнася до Куюмджийски, той си остава човекът, при който никога не се знае кога историята се превръща в легенда. И обратното.

Статията е изготвена с любезното съдействие на Посолството на Франция в България