Гранд хотел „Империал“

Блясък, лукс и модерни удобства като за най-претенциозни клиенти – това е предлагал старият гранд хотел „Империал“ през 20-те, 30-те и 40-те години на миналия век. Шеметната сграда с един от най-красивите софийски куполи е завършена през 1920 г. на кръстовището на „Леге“ и „Клементина“ (днес „Съборна“), съвсем близо до още два от хотелите на стара София – „Юнион палас“ и „Континентал“. Минават още няколко години за довършителни работи и обзавеждане, докато вратата от ковано желязо към улица „Клементина“ най-после се отваря за гости от цяла Европа, та дори и от Япония – там са отсядали японският принц Набухито и принцеса Кикуко.

Грандхотел Империал Стара София

Старият гранд хотел „Империал“ – общ план

Грандхотел Империал Стара София

Поглед нагоре към купола

На първия етаж са били разположени приемният хол и ресторантът на хотела, заедно с един от любимите магазини на софийските дами – „Бонъ Марше“ за луксозни платове. След първия етаж е следвал мецанинът с голям салон, посрещал гостите си с комфортни кожени кресла за четене на европейската преса. На по-горните етажи са били са разположени 50 стаи, всяка с централно отопление и течаща топла и студена вода. На всеки етаж е имало телефонен апарат и обща баня, докато за най-взискателните клиенти и безупречно обзаведени апартаменти със спалня, салон, собствена баня и телефон.

Старият грандхотел Империал

Магазин „Бонъ Марше – голям избор на копринени и вълнени платове“ – 1935 година

Сградата е разполагала с асансьор още при построяването си, но най-забележителното инженерно постижение е била стомано-бетонната конструкция на холандския инженер Питърс – най-високата за времето си в България. Зад фантастичната фасада пък стои огромният талант на архитект Киро Маричков. Отрупана с елегантни детайли от горе до долу, тази негова сграда безспорно е сред най-красивите в София. Ъгловата част е заоблена и увенчана с купол, пред който е оформен малък фронтон, украсен с едно женско лице.

Архитектурата на София

Женското лице с паунови пера на фронтона

Първият етаж се отличава с двете колони и плетеницата от каменни цветя на главния вход, а мецанинът е решен със семпли хоризонтални фуги. Следват четири етажа с множество балкони, но не повтарящи се, а с различни материали и детайли за различните етажи. Най-отгоре остава и двуетажната мансарда. И за да бъде сградата като произведение на изкуството, декорацията по последните три етажа е изработена от камък. Уви, тази архитектурна задача е сред последните на архитект Маричков – смъртта го застига твърде млад две години по-късно, на 47 години.

Грандхотел Империал Архитектурата на София

Последните три етажа

Връщаме се отново пред главния вход, за да разчетем инициалите „Т.Б.“ – от Тодор Балабанов. Всъщност Тодор е починал през 1912 година, а хотелът е вдигнат от неговия син, Иван. Тодор и по-малкият му брат Коста печелят концесията върху горите на Рилския манастир през 1902 година, а малко след това построяват и дъскорезна фабрика в село Бараково. След Първата световна война фабриката е поета от Иван Балабанов, който за две десетилетия построява едно малко индустриално градче. Към фабриката за мукава и хартия, в края на 30-те е имало и салони за театър и кино, болница и пожарна команда. Там са живеели и работили хиляди работници от България, Сърбия, Италия, Франция, Испания, Русия.

Грандхотел Империал Архитектурата на София

Плетката от каменни цветя и инициалите „Т.Б.“

В знак на почит, Иван слага инициалите на баща си над главния вход на „Империал“, така че когато днес минаваме по „Съборна“ да се сещаме за една от най-интригуващите истории на българското предприемачество. И да си представяме сребърните подноси в ресторанта или ритмите на американските танци и руските балалайки в танцувалния бар…

Гранд хотел „Империал“ е представен и в книгата „Исторически маршрути София“ – разлистете я тук 

Детайлите на София