Сецесионовата къща

Архитект: Никола Юруков
Година: 1911 г.
Адрес: ул.“Шипка“ №3



Един от най-интригуващите уроци по сецесионова архитектура (до втория етаж, над който сградата е надстроена по-късно) е разположен на кръстовището между улиците „Шипка“ и „Сан Стефано“. Тази сецесионова къща е резултат от работата на архитект Никола Юруков, който по същото време е архитект-ръководител при построяването на храм-паметника „Св. Александър Невски“. В проекта са преплетени както големият талант, така и виенската подготовка на Никола Юруков, завършил с отличие Висшето техническо училище в столицата на тогавашната Австро-Унгария. Както при много ъглови сгради, и двете улични фасади притежават собствена индивидуалност. От към „Шипка“ може да се види поредицата от причудливи и разнообразни балкони – 1. балкон с ажурен парапет, 2. ъглов балкон с единична колона и подчертан отгоре със стрелчат (наподобяващ стрела) корниз, 3. покрит дървен балкон и 4. отново ъглови балкони, но този път с по две колони. От към „Сан Стефано“ се разкриват рамката на главния вход с маска на Медуза и декорациите от преплетени листа над прозорците – типична сецесионова комбинация.

Апартаментите на Иван Наумов

Годината на сградата е 1911, когато само три десетилетия и три години след Освобождението, България е с изградени институции и индустрия, обновени градове и столица, която току що е надхвърлила населението от 100 000 души. През тази година България е с нов министър-председател – Иван Евстратиев Гешов. Възпитан в заможно пловдивско семейство, с английско образование и принципа „свобода, ред и законност“, Гешов има първостепенната задача да подготви Царство България за война с Османската империя. Младата държава вече е изградила икономическа и военна мощ, но най-вече национално самочувствие за да започне война с империята, под чиято власт е била 482 години. Самият архитект Никола Юруков не е бил далеч от стремежите за национално обединение на българите. Роден в Костурско (дн. Гърция), деец на ВМОРО и защитник на идеята за неделимостта на Македония от България, архитектът участва във войните от 1912 до 1918 г. След това променя възгледите си и поддържа идеята за независима Македония като част от Балканска федерация, заради което, по ирония на историята, е убит през 1923 г. съгласно присъда на вътрешната македонска революционна организация.