Царствената къща с „корона“


Архитект: Адолф Вацлав Колар/ Карл Хайнрих (?)
Година: 1890/1909 (?)
Адрес: бул. „Княз Александър Дондуков“ № 13
Съвременно предназначение: Банков офис



Къщата с „короната“ е изящно украшение на булевард „Дондуков“, с което можем да се върнем в началото на миналия век и времената на „хубавата епоха“ (от фр. Belle Epoque). Къщата е първоначално построена в края на XIX век по проект на първия главен архитект на София – Адолф Вацлав Колар. През 1909 г. (?) е надстроена до сегашния си вид от друг чужденец (?) – Карл Хайнрих (за да опознаете още от неговите софийски къщи – включете се в следващите исторически маршрути на historicalroutes.bg). А ако за миг си представим и красивите стълбове в средата на булеварда, носещи електрическите лампи и трамвайните жици, успешно ще пресъздадем образа на булевард „Дондуков“ през първите десетилетия на XX век.

Булевард Дондуков, стара София

На старата картичка вдясно се вижда булевард „Дондуков“ в началото на XX век – след пресечката му с улица „Търговска“ в посока изток

Семейната сграда на Георги Георгов (сградата вероятно е принадлежала на различни представители на рода Георгови през годините) е имала своя „дух на мястото“, който я е запазил при реконструкциите и изграждането на нови сгради по булеварда след 1944 г. Същото се отнася и за някогашната сграда на Пражката кредитна банка. Двете постройки се издигат на една строителна линия в контраст с разположената между тях многоетажна сграда от социалистическия период, която с нов градоустройствен замисъл е отдръпната зад обширен тротоар.

Но къщата на Георгов би била архитектурна находка на всяка една софийска улица заради ъгловата еркерна кула, чийто остър връх е „отрязан“ и оформен като същинска „корона“ от ковано желязо. Красотите на сградата не свършват дотук заради неповторимите фасади, които пресъздават „игра“ с различни декоративни елементи и мотиви. По релефните стени се редуват изпъкнали пиластри с коринтски капители и лъвски глави (по фасадата откъм булеварда), извити или триъгълни фронтони. Между пиластрите е оформена елегантна лоджия за удобство и престиж на семейството на Георгови. Георги е роден във Велес и е учил земеделие в Хърватия и Чехия. След Освобождението започва да работи за развитието на българското земеделие и като държавен служител, и като предприемач. Той е бил сред създателите на първите образцови стопанства в страната и член на природонаучни дружества, търгувал е със сортови семена и е бил директор на застрахователно дружество „Ню Йорк“. Но не само той е писал историята на велешкия си род. Баща му е бил деец за църковна независимост и участник в Кресненско-Разложкото въстание. Брат му Илия е бил депутат, а другият брат Иван, с впечатляващото си образование от Виена, Йена, Женева и Лайпциг, е бил ректор на Софийския университет. Управлявал е най-дълго време преди 1944 г. – пет едногодишни мандата. Разделяме се с тази софийска къща, за наша радост наскоро обновена, така че и тя да ни напомня за българите отпреди век, работили и строили за себе си, но и за общия – българския прогрес.