Къщата на Димитър Греков

Архитект: Ото Дьоркен/ Никола Юруков
Година: ок. 1882 г./ 1914
Адрес: ул. „Московска“ №17



Домът на бележития Димитър Греков ни връща към вълнуващите първи години след Освобождението на България през 1878 година. Още в началото на 80те години на XIX век тази сграда се е издигала като една от най-представителните постройки в София и по улица „Московска“ (маршрутът на historicalroutes.bg ще продължи разходката в миналото на улица „Московска“ с още от нейните знакови сгради и истории). Първоначално завършена като двуетажна сграда с духа на неокласицизма около 1882 г., през 1914 г. надстроена и доукрасена от архитект Никола Юруков, тази архитектурна ценност ни учи как старото мoже да се обновява, вместо да се подменя с нещо съвсем ново. И трите етажа, въпреки че са различни, допринасят за единния образ на сградата с нейната симетрия и равномерно разположение на прозорците. Първият етаж е без ярки орнаменти, но се запомня заради релефната фасада и масивните прозоречни рамки. На втория етаж, прозорците стават по-забележителни заради пиластрите с коринтски капители (отстрани) и фронтоните (отгоре), контрастиращи на вече „изгладената“ фасада. Третият етаж е майсторски завършен от арх. Юруков с голям триъгълен фронтон и украса, която отразява по-късния стил сецесион.

Димитър Греков

Елегантната сграда е исторически „извор“ и за живота на Димитър Греков. Роден в Болград (Бесарабия), Греков става юрист във Франция, доктор на юридическите науки със стипендия на румънското правителство, след което като много други талантливи българи решава да се установи и работи в младото Княжество България. Интелигентен, емоционален, вдъхновен, но и умерен, Греков е един от най-активните участници в Учредителното събрание и създаването на Търновската конституция през 1879 г. Юристът е пръв в много неща – един от първите дейци на Консервативната партия в България, първият председател на Върховния съд, първият министър на правосъдието. В това първо българско правителство е видян от държавника Константин Стоилов като „най-даровития в целия кабинет“. В напрегнатите времена на Съединението между Княжество България и Източна Румелия (1885 г.), последвано от абдикацията на Княз Александър I (1886 г.) става приятел и партньор на Стефан Стамболов, но не само в политиката, а и в общата им страст към играта на комар и ловуването. Преминава към стамболовата Народнолиберална партия и нейното правителство до 1894 г. През 1899 г., по лична инициатива на Княз Фердинанд, е и министър-председател за няколко месеца във време на финансови несполуки. През 1901 година, след като 7 пъти е бил участник в Обикновени Народни събрания, животът на Димитър Греков завършва едва на 54 години. За наша радост, хубавата му къща е съхранена до днес и ни напомня за българите, които с достойнство са посрещнали мисията да бъдат сред „строителите“ на свободна България.