Рубриката “Епохите на София” ни повежда на интригуваща разходка из вековете от необятната история на София, вплела в себе си множество епохи с техните повратности и промени, възходи и падения. Ще тръгнем от тракийските векове и ще се отправим към блестящата римска Улпия Сердика, ще преминем през средновековния български Средец, ще припомним къде са били големите ханове на София през османските векове, кога започва българското възраждане на София и кои са неговите герои… Наш водач както по римските улици “Декуманус Максимус” и “Кардо Максимус”, така и по османските сокаци ще бъде Сребрина Тимофей.
I. Тракийските векове
Сердонполис, Сердики, Сардики митрополис, Сердика, Улпия Сердика – това са само част от античните имена на днешната София, наричан от древните гръцки историци „блестящият град на сердите“. Историята на този „обширен и благороден“ град според значимия историк на IV в. Амиан Марцелин (римски войник и историк, документирал историята на Римската империя от 96 г. до 378 г.) започва през първото хилядолетие преди Христа. По това време тракийски племена вече са населявали днешното Софийско поле, но липсват достатъчно археологически доказателства за съществуването на тракийски град на мястото на римската Сердика. Отделни находки, включително останки от стени на улица „Московска“ при площад „Александър I“ от елинистическата епоха (IV-I в. пр. Хр.), свидетелстват за тракийски градежи, но историята на нашата столица като град започва през римската епоха.
През V в. пр. Хр. днешната софийска област влиза в Одриското царство, което достига апогея си по времето на цар Ситалк (431-424 г. пр. Хр.). Предполага се, че по време на походите си и Филип II, и Александър Велики преминават през обширното поле при планината Скомброс (Витоша), а през 341 г. пр. Хр. Филип II присъединява Тракия към Македония.
През 146 г. пр. Хр. Македония става римска провинция и Империята трябвало да се грижи за границите си. Воювайки с тракийските племена, през 29 г. пр. Хр. наместникът на провинция Македония Марк Лициний Крас покорил сердите и мелдите, а Одриското царство станало васално на Рим. След множество въстания и недоволства през годините, траките били победени от римляните, а царството им унищожено. Северната му част била присъединена към Мизия, а през 46 г. сл. Хр. южната му част била превърната в римска провинция Тракия, управлявана от прокуратор.
Първоначално провинция Тракия била разделена на стратегии, управлявани от военачалник, наречен стратег. Всяка такава област носела името на главното племе, което я населява. Така и областта на сердите образувала стратегия, която на юг достигала до Витоша, на запад вероятно до Пирот, на изток до Ихтиман, а на север се предполага, че е стигала до Стара планина и средни Искър. Какъв разцвет достига градът на сердите и кои сгради се строят по време на Римската империя очаквайте в следващата публикация от рубриката „Епохите на София“.
II. Римската епоха – I-III век
Виа Милитарис между Сердика (Сертика) и Филипополис – Певтингеровата карта (Tabula Peutingeriana), вариант на Конрад Милер
Възникването на селището Сердика след формирането на Сердикийската стратегия вероятно е свързано с римско военно присъствие на това място. Сердика се е отличавала с важно стратегическо предимство – разположение по пътя Виа Милитарис – Сингидунум (Белград), Наисус (Ниш), Филипополис (Пловдив), Адрианополис (Одрин) към Виа Игнация и Византион, по-късно Константинопол. Величието си обаче, Сердика дължи на император Марк Улпий Траян, който през 106 г. обявява селището за град и му дава „имперското“ име Улпия Сердика – от тогава започва урбанистичната история на нашата столица***. Това „повишение“ донася градоустройствено и архитектурно обновление и дава началото на стопански и културен просперитет, а всички новости били изпълнени по утвърдения римски модел.
И днес можем да стъпим върху каменните плочи на двете главни улици „Кардо Максимус“ (западно от ЦУМ) и „Декуманус Максимус“ (в подлеза между Министерски съвет и Президентството). Те следват световните посоки изток-запад и юг-север (с отклонение от около 15°), пресичат се под прав ъгъл и водят до четирите градски порти, но за разлика от други римски градове, не са изцяло перпендикулярни оси. Главното кардо сменя направлението си юг-север към северозапад, докато правоъгълният план на града е „отчупен“ точно в северозападната си част – вероятно следвайки поречието на река.
Фрагмент от “Кардо Максимус” западно от ЦУМ
Още през II-ри век Улпия Сердика е била водоснабдена – каптирана Витошка вода стигала до града по новопостроения керамичен водопровод. Била изградена също и канализация за отпадните води. Построени са много общественозначими сгради като градския съвет (булевтериона – под хотел „Балкан“), преториума с местното представителство на римската власт (първоначално терми, по-късно преустроени – под площад „Света Неделя“), терми с гореща минерална вода (при римския каптаж до Баня Башъ джамия) и амфитеатъра на Улпия Сердика (под ул. „Будапеща“). За разлика от тези в Рим и Помпей например, сердикийският амфитеатър (изграден на мястото на театър през III век) се е намирал отвъд крепостната стена, северно от пътя, който води от Източната порта до източния некропол вън от града. Днес на негово място се издига и хотел „Арена ди Сердика“, в чийто сутерен могат да се видят останки от древния амфитеатър.
По времето на император Марк Аврелий (161-180 г., римски император и философ, останал в историята с посвещаването си на стоическата философия и произведението „Към себе си“, запомнен и като последния от Петимата добри императори) се създава сердикийската монетарница, която сече автономни монети, традиционно създавани в Империята и пускани в обращение от отделни значими градове. Около век по-късно сердикийската монетарница спира да функционира като автономна, но продължава да действа като държавна монетарница на Римската империя. Строежът на първата крепостна стена на Улпия Сердика е завършен между 176-180 г. (премахната чак през XV в. след османското завоевание). В края на III в. старата стена е обновена и заздравена. Кои са най-значимите събития в Сердика през III век очаквайте в следващата публикация от рубриката.
***В предишната ни публикация за тракийските векове бяхме посочили предположения за съществуването и разположението на тракийски град Сердонполис. Тези предположения отразяват по-стари археологически проучвания и публикации, които не се потвърждават от последните разкопки западно от ЦУМ. Благодарение на любезно предоставените ни сведения от археолога д-р Надежда Кирова-Йовчева, предходната ни статия е коригирана – липсват археологически доказателства за наличието на тракийски град, а имената Сердонполис и Сердика са установени единствено по монети и епиграфски паметници от римската епоха.
III. Римската епоха – III-VI век
Външната крепостна стена на Улпия Сердика – интерпретация на Йозеф Обербауер (обработка на изображението от Станислав Георгиев)
През втората половина на III век Улпия Сердика става център на политическия живот на Балканите като главен град на провинция Средиземноморска Дакия. През 311 г. император Галерий (роден недалеч от Сердика) издава в града Едикта на толерантността, който позволява на християните свободно да изповядват своята религия – преломен момент в историята на християнството.
Две години след едикта на Галерий император Константин издава Миланския едикт, с който дава законно право на християните да строят свои храмове и слага край на преследването им. Константин Велики е роден в Наисус (днешен Ниш) и е първият официално признат християнски римски император. Заедно с майка си Елена са почитани като светци от Източноправославната църква. През управлението си той строи множество християнски храмове, като най-известните сред тях са Църквата на Божи гроб и старата базилика „Свети Петър“ в Рим. Оставя следа в Улпия Сердика не само със строежите си, но и с думите „Сердика е моят Рим“. Константин дори е имал идея да превърне Сердика в новата столица на империята, но в крайна сметка окончателният му избор пада на Бизантион, по-късно Константинопол.
По времето на Константин е издигната и външна крепостна стена. Останки от нея са открити северно от Лъвов мост и бул. „Сливница“, а предполагаемите ѝ контури са били между улица „Сердика“ и „Веслец“, както и по „Веслец“ на изток, между „Козлодуй“ и „Клокотница“ на север, между „Софроний Врачански“ и „Христо Ботев“ на запад, а на юг – южно от „Екзарх Йосиф“. Липсват, обаче, археологическите свидетелства дали стената е била завършена по цялото си продължение и по какъв начин се е свързвала със стената на вътрешния град.
Античният храм “Свети Георги”
През 343 г. църковният събор в града събира 117 епископи от целия Християнски свят, за да обсъдят верските различния и анатемосат ересите. Свети Атанасий дори пише словата си срещу арианството именно тук, в Улпия Сердика. През 441-447 г. вождът на хуните Атила достига славната Сердика. Според някои източници хуните разрушават и ограбват множество обществени постройки вътре в града и извън крепостните стени. Според други, Атила не успява да превземе Сердика.
От тези векове са и великолепните храмове „Свети Георги“ и „Света София“. Ротондата „Свети Георги“ първоначално е построена като балнеум (баня) вероятно през IV век, част от който по-късно е преустроена в християнски храм. Базиликата „Света София“ е издигната в началото на IV в. върху стария римски некропол. След няколко разширения през вековете, в края на V или началото на VI в., базиликата добива своя трикорабен план със западно предверие и напречен кораб. Неговото кръстосване със средния кораб е увенчано с купол, така че София да се гордее с един от първите и забележителните образци на кръстокуполна базилика.
Последното укрепване на града се случва по времето на император Юстиниан (527-565 г.), когато общата дебелина на стената става близо 4 м, изграждат се нови кули и се добавя протейхизма (външен защитен пояс) на 20 м от крепостната стена в определени участъци. По юстиниановото време са построени и множество нови крайградски вили. Какво се случва след Юстиниановото управление и докога остава римската власт по нашите земи, очаквайте в следващите ни публикации.