Градските вдъхновения, които подминаваме – софийските куполи (1 част)

„Градските вдъхновения, които подминаваме“ е рубрика за архитектурните елементи и детайли около нас. Някак неизбежно, първо ще отправим поглед нагоре – към куполите на София

Елегантни и внушителни, с различни форми и цветове, софийските куполи господстват над градските улици и заслужават възхищението на всеки наш поглед нагоре. Издигнати, за да са запомнящият се архитектурен завършек на банки, застрахователни дружества, храмове и дори жилищни сгради, някои са разкрасени от скулптури, докато други завършват „устрема“ си към небето с причудливи кулички и остри шпилове. И както през Ренесанса, куполите са за красота, въздействие и символика.

Софийските куполи са красиво архитектурно въплъщение на българския устрем от края на XIX и първите десетилетия на XX век (забавен през изпитателните години на войните между 1912-1918, но възстановен след края на Голямата война, през 20-те години). Въплъщение на културен и икономически подем както на отделния предприемач, банкер или застраховател, така и на цялото ни общество. За него Атанас Буров е написал, че „в нашето единение и сплотеност е нашата сила“. Пак според него, българските банки са били пълни със злато през 1913 г. За да потърсим духа на тези времена ще погледнем нагоре – към няколко от съхранените куполи на София, които можем да открием по маршрута на historicalroutes.bg.

Хотел „Империал“ (ул. „Съборна“ 2а)
Духът на стария хотел „Империал“ е свързан с историите за предприемчивата фамилия Балабанови и за голямата дарба на архитект Киро Маричков. Фабриките и делата на фамилията са се управлявали от Иван Балабанов, когато в края на второто десетилетие от XX век идва времето за поредната сграда на Балабанови в София. Проектът е бил поверен на архитект Маричков. Хотелът е завършен през 1920 г., а великолепната му архитектура е достойна за всяка европейска столица. Ъгловият купол в този случай е изграден върху кръг, завършен със шпил и съчетан с интригуващ фронтон. Ако се вгледаме в детайлите по фронтона, под неговата извивка можем да видим и едно нежно женско лице (за да го видите, използвайте стрелките върху снимката).

Софийската банка (ул. „Московска“ 19)
Една от нашите любими сгради, която вдъхнови първата публикация на historicalroutes.bg, е Софийската банка – поредната от многото банкови сгради в столицата, изпълнили своята роля за икономическия подем на България в началото на XX век. И освен че са били много, всички банки са получавали необходимата представителност, така че да бъдат същински градски „дворци“ на София. И този купол отразява общата идея за архитектура на ъглова сграда, и този купол носи почерка на триото Фингов, Ничев и Юруков, но отново има собствена индивидуалност и хубост. Куполът е параболичен и стръмен, а металната обшивка е разнообразена от редуващите се прозорчета. В подножието на купола е поставена скулптурата на древноримския (банкерски) бог Меркурий, закрилник на парите, красноречието и търговията. Дело на скулптура Марин Василев, този Меркурий остава сред незабравимите „пазители“ на сгради в София.

Българска академия на науките (пл. „Народно събрание“)
Сградата на Българското книжовно дружество, наследено от Българската академия на науките, е един от първите национални „храмове“ по булевард „Цар Освободител“. Годината е едва 1892 г., от жълтите паважни блокчета в центъра няма и следа, а София все още е Константин-Иречековата „Българска Венеция“ заради „калните си гьолища“. И въпреки това, сградата на архитект Херман Майер е увенчана с хармоничен купол, като достоен символ на науката и нейното значение за бъдещото развитие на младата държава. По-късно, през 20-те години на XX век е добавено и северното крило с неговия също полусферичен купол.

Българска академия на науките

Храм-паметник „Александър Невски“
Навярно най-сниманата сграда в София е храмът „Александър Невски“, построен за да бъде паметник на българското Освобождение през 1878 г. и до базиликата „Света София“ – един до друг се издигат най-важният храм на старата Улпия Сердика и най-важният храм на новата столица София. Проектът е на световноизвестния руски архитект Александър Померанцев, а строителството продължава от 1904 до 1912 г. Монументалният храм-паметник въздейства със своите камбанария, куполи и полукуполи, които създават съвсем различни образи на сградата откъм улиците „Оборище“, „Московска“ или „11-ти Август“. Централният купол е положен върху тамбур, обрамчен от изкусно декорираните арки с колони. Всъщност всяка арка вплита по четири арки с различна каменоделска украса. Големият купол достига височината от 46 м и е позлатен, за да бъде незабравима гледка заедно с белия врачански камък от облицовката.

Храм-паметник "Александър Невски"

Търговско-индустриална камара (ул. „Славянска“ 2)
Някогашната Търговско-индустриална камара е между по-малко известните архитектурни красоти в столицата, може би защото остава встрани от оживлението по улица „Раковска“ и градината пред Народния Театър. Сградата е разположена на по-спокойното кръстовище между улиците „Георги Бенковски“ и „Славянска“ още от 1912 г. (вероятно строителството продължава през следващите години, а през 1920-те е вмъкнат още един етаж). Дори и тази кратка разходка по софийските куполи е потвърждение за вдъхновения и енергичен труд от страна на бюро „Фингов&Ничев&Юруков“. И в този случай те са се възползвали от ъгловото разположение на сградата и са я увенчали с купол, който първоначално се издига отвесно, след това става по-стръмен, преди да завърши с още една деликатна куличка и шпил. Деликатността на куличката можем да оприличим на корона, която вместо скъпоценни камъни има малки кръгли прозорци.

Очаквайте втората част!