Градските вдъхновения, които подминаваме – софийските куполи (2 част)

„Градските вдъхновения, които подминаваме“ е рубрика за архитектурните елементи и детайли около нас. Този път продължаваме да търсим красивите вдъхновения на София с поглед нагоре – към куполите на най-представителните сгради в столицата

В първата част на публикацията разкрихме няколко от софийските „дворци“ – старите хотел „Империал“, Софийска банка и Търговско-индустриална камара, заедно с Българската академия на науките и храм-паметника „Александър Невски“. Сега отправяме поглед към още завладяващи сгради и техните куполи – преди всичко построени, за да въздействат с тяхната красота, а и за да ни напомнят за времената, когато държава и предприемачи са създали нашето културно наследство.

Софийската окръжна палата
Има една сграда в София, която сякаш е от друго място и ни откъсва от познатата ни София. Дали защото е по-малко позната от Народния театър, дали защото не е издигната на булевард „Цар Освободител“, сградата на старата Софийска окръжна палата е като вълнуваща изненада от булевард „Христо Ботев“. Двете изящни кулички и куполът създават неповторимия образ на сградата, който може да ни се стори и като видение, когато го видим за първи път. Тук куполът е издигнат върху елипса и е „скрит“ зад извит фронтон с часовник (добавен по-късно) и гирлянда от преплетени листа, цветя и плодове. Заоблената фасада на средната част от сградата ни дава възможност за различни погледи към купола и куличките – като застанем срещу главния вход или пък като се приближаваме по булеварда. Всичко това носи почерка на „Архитект Софийски“ – Никола Лазаров, участвал с два проекта в конкурса за сградата и спечелил… първо и второ място. Това се е случило преди дългите войни за национално обединение на България, а строителството е започнало чак през 1920 г. По-голямата част от работата се е ръководила от архитект Илия Попов до окончателното завършване на сградата през 1924 (или 1927) година – първоначално помощник на Лазаров, но заел неговата ръководна роля заради конфликт между възложителя и водещия архитект. Ако желаете да видите още от сградите на архитект Лазаров – заповядайте на някои от историческите ни маршрути.

Министерство на земеделието

Чиновническото-застрахователно дружество
Строителството на старото Чиновническо-застрахователно дружество е история за скъпи материали, голям брой подизпълнители, неустойки при лошо изпълнение, но преди всичко за знаменитото архитектурно трио на архитектите Георги Фингов, Димо Ничев и Никола Юруков. За съжаление, архитект Юруков е убит (научете повече тук) три години преди завършването на сградата през 1926 г. Въздействащият купол тук се издига по-рязко и по-параболично и е с осмоъгълен план. Декорацията на металната обшивка следва плана с оформлението на осем ребра, насочени към масивната куличка с нейните малък „купол“ и остър шпил. Но въздействието на купола не свършва до тук – на най-важното му място е поставен часовник, под който са скулптурните фигури на трудеща се майка и двете й деца, дело на Тома Делирадев.

Чиновническо-застрахователно дружество

Руската църква
Куполът на Чиновническото-застрахователно дружество е вълнуващ сам по себе си, но още по-вълнуващ е контрастът му с елегантните позлатени „луковици“ на Руската църква. Петте „луковици“ и големият купол на застрахователното дружество са една от най-хубавите картички на София. Църквата, посветена на Свети Николай Чудотворец, е завършена по проект на руския архитект Михаил Преображенски през 1912 г. и отразява традициите в руското храмово строителство. Църквата е уникална и заради още един факт – тя е единствената в София, чийто главен вход е разположен на юг. Имотът за църквата е бил с малък размер, като на мястото на днешната градина е имало застроен имот. Това вероятно е наложило компактното решение (олтар на изток и вход от юг) с пряка връзка към булеварда.

Руска църква

Зданието на барон Христо Гендович
Представете си да построите вашата собствена сграда като една от най-високите в града и то точно до Народния театър. Точно това е направил барон Христо Гендович през 1914 г., получил титлата си от руския император Александър II заради заслуги по време Руско-турската война от 1877-78 г. Неговото доходно здание с общо седем търговски и жилищни етажа е завършено преди повече от век с дръзка за времето си височина, за която допринася и поредният купол от днешната ни разходка. Смелата идея за такава сграда и на такова място е била поверена на един от най-значимите ни създатели на красива архитектура – Никола Лазаров. Неговият оригинален проект е включвал два идентични купола, но в крайна сметка само единият от ъглите на сградата е подчертан с купол. Под него, един след друг са оформени два причудливи фронтона – първият е с полукръгла форма, а по-ниският е с форма на отрязан триъгълник. А точно под втория е и загадъчно усмихнатото лице на Медуза.

Зданието на барон Христо Гендович

Старата централна кооперативна банка
Поредният банкерски купол можем да видим в сградата на старата Централна кооперативна банка на „Раковска“. Куполът е резултат от нейното пристрояване и надстрояване в средата на 20-те години на XX век. Любопитна е историята около разширението на сградата – то е дело на архитект Георги Фингов, но проектът му е получил критиките на архитект Никола Лазаров. Според Лазаров, новото архитектурно решение е отнело от хармонията на банката, сътворена преди това от самия него през 1910 г. Творческите противоречия между двамата именити архитекти добавят допълнителен щрих към историческата ценност на сградата, а тя остава сред банковите „дворци“ на София. Куполът тук се отличава заради скулптурната композиция от три човешки фигури, които заедно поддържат глобуса и са символ на кооперативното сдружаване.

Старата централна кооперативна банка

Струва си да поглеждаме нагоре, нали? 🙂

Всички източници на информация, използвани от historicalroutes.bg,  са посочени тук – потърсете надолу секция „Как описахме маршрута?“