Духът на София в картините на архитект Белин Моллов

Разговор за историята както в картините, така и в светоусещането на архитект Белин Моллов – архитект и преподавател с дузини проекти за стратегическо планиране, регионално развитие и градска регенерация. Но съкровеният професионален интерес на арх. Моллов е свързан с архитектурните ансамбли в българските градове, намерили красиво отражение в неговото „културно наследство“ от акварели.

Белин Моллов

Вие рисувате отдавна и имате собствено „културно наследство“ от красиви картини, но кога започнахте да рисувате историята на София?
Винаги съм се интересувал от Историята, особено много от Историята на изкуството и архитектурата. Като съвсем начинаещ архитект в Русе (преди близо 50 години) имах невероятната възможност да се запозная с оригиналните чертежи на фасадите, проектирани от знаменити автори, на някои от най-забележителните сгради в града, построени в края на 19 и началото на 20 век! В моето съзнание дълбоко се запечата удивлението от това, че познатите ми от детството каменни колони, арки, орнаменти и статуи са точно изпълнение на замисъла на архитекта – проектант. Тогава осъзнах, че преди повече от сто години обществото в града (собственици, финансови магнати, градски управници, строители, граждани…) са имали безапелационен респект към творбите на архитектите в процеса на тяхното изграждане, а после в тяхното поддържане и опазване. По късно, през 70-те и 80-те години на миналия век работих в Генералния план на София. В организационната и творческата структура на нашата работа имаше отдел „Синтез и програми”, където всички направления на нашите проучвания се срещаха и превръщаха в единна визия, стратегия и програма за развитието на града. Един от аспектите на синтеза беше обемно-пространствената концепция за облика на града, неразривно свързана с архитектурното наследство – неговото опазване, експониране и изпълване със съдържание и живот. Тогава съзнателно и целенасочено открих дълбоката същност и значение на градските ансамбли и паметниците на архитектурата за живота в обществените пространства. В началото започнах да снимам, а малко по-късно и да рисувам забележителностите и „старите къщи на София”. Систематично и напълно „планирано” започнах да рисувам обектите на историческото и архитектурно наследство на София и други градове в България и чужбина в началото на 90-те години, когато реших да правя изложби, да издавам картички, постери и календари, свързани с представянето на това наследство.
Помните ли първите улици и сгради, които ви вдъхновиха да ги нарисувате? А кои са последните?
Да, струва ми се съвсем естествено, това бяха паметниците в пространството на Катедралата „Александър Невски”, улица „Московска”, Университета, бул. „Цар Освободител” (тогава бул. „Руски”). Ако застанете до паметника на „ Св. Климент Охридски” пред Ректората и се огледате наоколо, всичко което ще видите (Храмът „Ал. Невски”, Художествената академия, Библиотеката, Университета, къщата на Яблански, паметникът на Цар Освободител и Парламента са част от „първата ми софийска колекция” от акварели. Последната рисувам в момента. За първи път сега нарисувах Джамията „Баня Баши” и ансамбъла около нея с халите и силуета на бул. „Мария Луиза”. Наскоро нарисувах малката църква „Св. Петка Самарджийска” на фона на Ларгото и бившия Партиен дом. Други нови картини са „Лъвов мост”, „Синагогата”, пешеходната зона по „Витошка” със силуета на планината в далечината и др.


А защо е важно да рисуваме или разказваме, или познаваме историята? Защо историята и културното наследство са важни за едно общество?
Този въпрос е много важен за общественото самочувствие. Познаването на историята и културното наследство е необходимост, която може да бъде предпоставка за обединяване на общностите, за пораждане на градивна обществена енергия, насочена към развитие и просперитет. Културното наследство ни показва как е изглеждало отминалото настояще и бъдеще на нашите предци. В него са нашите корени. Днес във времената на изумително бързо развитие на технологиите и морето от информация, в което сме застрашени да се удавим, говорим за „икономика на знанието”, за „интелигентен, устойчив и приобщаващ” растеж, за „smart cities” и т.н. За да осмислим и приложим в живота си тези съвременни понятия е необходимо да изградим „интелигентно обществено самочувствие”, базирано на познаването на историята и културното наследство. Позволявам си тази аналогия, защото съм убеден, че ширещите се популизъм, агресивен „патриотизъм” и меркантилизъм са плод на невежество и натрупани в годините комплекси. Познаването и приемането на културното наследство, като част от нашата жизнена среда е необходима предпоставка за осъществяване на „интелигентно, устойчиво и приобщаващо” развитие.

Белин Моллов

Участвахте в една от първите беседи на historicalroutes.bg. Как намирате идеята и реализацията на нашия исторически маршрут?
Да, участвах и никога няма да забравя това преживяване. Всичко, за което съм си мислил, че е необходимо да се направи за привличане вниманието на хората, за представяне на информацията по един достъпен и разбираем начин в автентичната среда, за провокиране на въпроси и даване на отговори при спонтанно възникнали дискусии…, всичко това се случваше. Усещаше се искрен интерес от страна на участниците, изненадата от получената информация, нарасналото любопитство и желание за нови срещи и разходки по маршрута. Голям успех имат и публикациите в интернет страницата и във фейсбук. Коментарите са чудесен ориентир за насочване на разходките и дискусиите в направление, което наистина интересува хората. Тук е мястото да подчертая грижливо подготвените и увлекателно представените беседи; майсторски направените снимки на обектите и чудесните карти на маршрута. Всичко това говори както за възторжен ентусиазъм, така и за солиден професионализъм от страна на инициаторите на това начинание. То вече има своя чудесен старт в София и много обещаващо бъдеще за постигане на устойчиви резултати. Аз самият с голямо желание бих се включил в реализацията на инициативи в тази насока.
А какво ще посъветвате авторите на начинанието?
Имам отличен контакт с авторите и реализаторите на този проект. Това, което вече съм споделял с тях, като препоръка за обогатяване на средствата за онагледяване на беседите е издаването на материали (картички, малки сувенири), които да са на разположение на участниците в беседите. Рисуваните картички, изобразяващи отделните обекти по маршрута с кратка информация за паметника, епохата и автора, могат да се разпространяват от участниците в разходките и да канят нови жители и гости на града да открият очарованието и тайните на старите сгради на София.

Белин Моллов

Кой е вашият личен, любим софийски маршрут, по който има както от историята на града, така и от Вашите спомени?
Когато преди много години работех в КНИПИ „Софпроект”, дирекция „Генплан”, работното ми място беше на „пъпа на София” – сградата, където днес е Министерството на културата. Тогава живеех на ул. „Оборище”, близо до Канала. Ходех пеша на работа: тръгвах по ул. „Оборище”, маркирана от двете страни с къщите-близнаци на братята Парушеви, минавах през градината на „Докторски паметник” и плътно по тротоара на Университета, после край художествената академия навлизах в площада пред Народното събрание и тръгвах по бул. „Руски”. От едната страна Паметникът на Цар Освободител, отсреща сградата на Академията на науките, непосредствено след това австрийското и италианското посолства, а между тях – пролука, през която всеки път виждах макар и за миг високата камбанария на Ал. Невски. После Военният клуб и веднага след пресичането на „Раковска” несъществуващото днес „Писателско кафене”, където често се спирах, защото винаги имаше изложби. Пресичах на отсрещния тротоар за да мога да погледна „в лицето” Руската църква (това скъпоценно бижу) на нашия град. До мен остава красивата сграда на застрахователното дружество, после хотел България, Дворецът, Градската градина, Театърът, улица „Съборна” и ето в края на късата улица се вижда обгърната в копринения шал на върбите църква „Света Неделя”. Преди да стигна до нея – един бърз поглед към Ротондата „Св. Георги” с мисълта, че след работа като се прибирам, ще мина специално покрай нея за да видя после фонтана и невероятната „спойка” между старата джамия (сега археологическия музей) и сградата на БНБ, маркирана от статуята на Св. Никола. Този момент на свързване на две сгради и две епохи разделени по между си от стотици години е едно от най-гениалните архитектурни и градоустройствени решения в нашата столица. Това е моят маршрут. Този въпрос ме подсети, че ако се опитам да опиша по-подробно една разходка по този маршрут ще мога богато да я илюстрирам с рисунки на почти всички забележителности, наредени като перли в огърлица.

Белин Моллов

Имате дълга, „шарена“ история и продължавате да работите в планирането на нашите градове и региони. Доколко българското планиране уважава и пази историята сега и през предишните десетилетия?
Отговорът на този въпрос обхваща три основни аспекта: нормативна база, администриране и контрол, както и обществено (гражданско) участие. Що се отнася до законите, наредбите и процедурите по прилагането им, те са били и са достатъчно хармонизирани с общоприетите норми в Европа и по света. В известен смисъл ние имаме даже твърде разширен пакет от стратегически и планови документи, част от които се разработват формално и практически не се прилагат. Но убедено мога да кажа, че проблемите, които съществуват у нас в областта на планирането не произтичат основно от нормативната уредба. Те се коренят преди всичко в администрирането на процесите и упражняването на контрола. Истинската дълбока причина за това, обаче, се крие в липсата на активно и просветено гражданско участие в процесите на планирането. Казаното до тук е напълно валидно и за опазването и респекта към културното наследство в процеса на планиране. Не може да очакваме спонтанна изява на политическа воля, административен ред и строг контрол при опазване на наследството, ако в обществото няма познание и ценностно отношение към него. В последните години се забелязва нарастване на интереса на хората, особено на младите към историята и наследството. Социалните мрежи и медиите показват това. Този факт следва да ни стимулира да търсим различни подходи за разпространяване на знание за значимостта на културното и в частност архитектурното наследство да подобряване на градската среда и качеството на живот в нея.