Сграда №1: Къщата с кулата
Адрес: ул. „Московска“ 15
Година: 1880
Архитект: Шрайберг (?)

Къщата с часовника

„Великолепна къща alla franca с малка кула“ – това можем да прочетем за този софийски дом в дневника на Константин Иречек от ноември 1880 г. Преди 140 години политикът Иван Хаджиенов вдига своята къща, която със сигурност е предизвиквала възторг в онези далечни времена, когато София тепърва започва да заменя сокаците с улици по европейски маниер. Иречек неведнъж споменава приемите у Хаджиенови, а през 1883 г. дори описва голям бал с танци, с много свещници и посетен от над 150 души, включително Княз Александър I. Приемите и баловете изглежда са предопределили сградата впоследствие да бъде предоставена за офицерски клуб – до 1907 г., когато окончателно е завършен и мебелиран Военният клуб. В по-късен етап тук се помещава Военният музей с много вещи, документи, снимки и картини.
А днес, прикрита зад два високи бора, къщата продължава да очарова заради неповторимия си силует с кула, най-горе с кръгло прозорче. На неговото място известно време е имало и часовник, и заради това сградата все още е популярна като „къщата с часовника“.


Сграда №2: Домът на юриста Греков
Адрес: ул. „Московска“ 17
Година: 1882/ 1914 (надстройка)
Архитект: (?)/ Никола Юруков

Къща на Димитър Греков

Следващата къща ни припомня историята на Димитър Греков – виден юрист и главно действащо лице на политическата сцена след Освобождението. Греков е роден в Болград (Бесарабия, днес Украйна) и завършва право в Екс ан Прованс (Франция). През 1879 г., едва 31-годишен, става първият български министър на правосъдието в правителството на Тодор Бурмов и Консервативната партия. Преди това, талантливият оратор е и активен участник в създаването на Търновската конституция. След като напуска консерваторите през 1886 г. има важна роля в Народнолибералната партия и е близък приятел със Стефан Стамболов.
А хубавата си къща построява през 1882 г. Тогава тя е само до втория етаж, който в средата е имал балкон с парапет от ковано желязо. През 1914 г., години след смъртта на Греков, архитект Никола Юруков добавя последния етаж по такъв начин, че лесно можем да пропуснем надстройката. Под нея архитектът е запазил сградата така, както е била през 1882 г. – със солидните рамки около прозорците на първия етаж и с хармонично подредените фронтони (два извити и един триъгълен) върху прозорците на втория етаж.


Сграда №3: Неокласическата къща
Адрес: ул. „Леге“ 3
Година: 1885
Архитект: (?)

Стара София

Тази сграда е почти недокосната от времето и е останала като архитектурен спомен за София отпреди 135 години. Преди точно толкова тя е построена, така както са строени повечето къщи по това време – на два етажа, с елегантен балкон от ковано желязо и симетрично подредени прозорци. Симетрията ѝ започва от главния вход и продължава през средния прозорец на втория етаж с неговата солидна рамка и триъгълен фронтон. Класическата осанка се допълва от двете витрини арки на първия етаж, зад които са били търговските помещения, и от четирите извити фронтона на горния етаж, където са били жилищните стаи. Старият дом отразява стила неокласицизъм, разпространен в Европа през XIX век, вдъхновен от Античността, Ренесанса и Барока и отстъпил място на следващия стил сецесион след 1890 г. Днес в София са ни останали много малко къщи от това време (следващата в рубриката ни е от 1888 г.), но улица „Леге“ ни е запазила тази безценна следа. А в края на XIX век „Леге“ се е простирала от улица „Алабин“ до булевард „Дондуков“. По-дълга, улицата е била заета от множество култови софийски места като гостилница „Последен грош“, кафе-шантана „Орфеум Неапол“ (с красиви певици, но не от Италия, а от Чехия, Унгария и Румъния), магазин за български мезета и магазин за аперитив в италиански стил…


Сграда №4: Домът на Джумалиев
Адрес: ул. „Славянска“ 18
Година: 1888
Архитект: Петер Паул Бранг

Софийски домове Софийски къщи Стари къщи

На улица „Славянска“ се намира една изящна къща от далечната 1888 г., запечатала по старата си фасада почерка на архитект Петер Паул Бранг и историята на Йордан Джумалиев. Австрийският архитект, прекарал голяма част от живота си във Виена, проектира един от малкото запазени образци на неокласическата архитектура в София (виж и предишната сграда от рубриката). И тук виждаме неотменимото за това архитектурно време балконче с парапет от ковано желязо, но по-различно заради трите носещи конзоли, оформени като грифони. На това балконче някога се е показвал и собственикът на къщата – русенецът Йордан (Юрдан постарому) Джумалиев.
Той е бил участник в Априлското въстание, а малко след това и преводач в руската главна квартира по време на Руско-турската война през 1877-78 г. От това време е една от легендите за Джумалиев – че е бил адютант на самия руски император Александър II и след смъртта на императора, младият Йордан получава част от неговото завещание, напълно достатъчна за първоначален капитал. В средата на 80-те години вече е в София, където до смъртта си през 1914 г. е дързък предприемач в различни начинания – има важна роля в строителството на жп линията Цариброд-София-Вакарел, прави успешни имотни сделки и управлява Джумалиевата мелница на улица „Черковна“. Тя, макар че не е построена от него, носи името му години след неговата смърт. В биографията на Джумалиев не липсват и несполуки, натрупани огромни дългове и съдебни спорове с бивши партньори и кредитори, но въпреки това, той остава в историята като един от най-успешните български предприемачи на границата на XIX и XX век.


Сграда №5: Домът на Димитър Шавкулов
Адрес: ул. „Московска“ 21
Година: 1890
Архитект: Пурикер

Един от най-старите софийски домове е построен през далечната 1890 г. и като повечето къщи от това време се отличава с триъгълните фронтони върху прозорците на втория етаж (разгледайте изображенията и за страхотната дървена врата). Първоначално сградата е била двуетажна, докато през 1913 г., собственикът Бойко Нешев не я продава на Димитър Шавкулов. И ако за първия собственик не се знае почти нищо, то вторият е записан сред най-интересните страници от историята на българското предприемачество. Когато Шавкулов купува къщата и две години по-късно я надстроява с третия етаж, той вече е крупен търговец на кожи. Димитър е роден в Прилеп и още през 60-те години на XIX век се отправя на смело пътуване в Египет. Там с по-големия му брат Спиро откриват малък магазин, където са продавали лимонада на работниците по Суецкия канал. Тогава идва и голямата предприемаческа идея на Шавкулови – събиране на волски и биволски кожи, които често просто са се изхвърляли в Нил. Събраните кожи са били осолявани и изпращани в Прилеп, където са се продавали за направата на цървули. През 1879 г. четиримата братя – Димитър, Спиро, Никола и Стефан основават в Солун фирмата „Братя Шавкулови“ – „търговци на сурови кожи от едър рогат добитък“. По-сетне търговската къща има клонове в Александрия, Марсилия, Сингапур, както и в София и Варна, а братята са доставчици на множество предприятия от кожарската индустрия.

Братята са били и големи дарители, финансирали дейността на ВМРО, както и помагали на бедни български ученици и семейства. Когато Солун става гръцки след Балканските войни и местните българи са прогонени, Димитър и брат му Никола се установяват в София до края на живота си. През 20-те години навлизат гумените цървули и постепенно „Братя Шавкулови“ запада. Това не пречи на другия брат, Никола, да построи прекрасна къща през 20-те години на XX век – ще стигнем и до нея след още три десетилетия от историята на софийските домове.


Сграда №6: Домът на Христо Анков
Адрес: ул. „Кракра“ 15
Година: 1892

Есенният листопад по улица „Кракра“ ни помага да намерим още един софийски дом отпреди идването на XX век. На номер 15 се намира достоплепната сграда, построена за Христо Анков през 1892 г. Главният вход с две колони, заобленият балкон с парапет от фини балюстради и богатата украса ни подсказват, че със сигурност сме в онези романтични години. Капители, лъвски глави, човешки лица и дори цели ангели украсяват сградата, която обаче е белязана от времето – липсва великолепният покрив, който е бил заменен от атичен етаж, вероятно при ремонт през 50-те (картичката с пълния блясък на архитектурата е последното изображение).

Годината 1892 е важна не само за строителната история на мястото, а и защото тогава е основан клубът „Чех“ на чешката и словашка общност в София, който три десетилетия по-късно ще превърне сградата в свой дом. Словаците и особено чехите са сред най-важните приятели на България след Освобождението, когато хиляди от тях идват със знанията си на архитекти, археолози, инженери, лекари и учители, за да участват в строителството на европейска България. И да правят чешко-българска бира разбира се. Клубът постепенно укрепва, през 20-те години негов председател е Иван Мърквичка, а членовете му достигат 2000 души. През 1924 г. наследницата на Христо, Жозефина Анкова продава къщата, която от тук насетне се превръща в Чехословашки народен дом „Томаш Масарик“ по името на първия чехословашки президент. Към домът е открито училище, има театрален салон, а в дворът е построен физкултурен салон. На улица „Кракра“ се провеждат редовни вечеринки и се празнуват годишнини под звуците на чехословашката музика и с вкуса на тамошното пиво. И днес, макар и след толкова години и промени, клубът и ресторантът напомнят за важното историческо наследство на чехите и словаците в България.