Сграда №1: Къщата с кулата
Адрес: ул. „Московска“ 15
Година: 1880
Архитект: Шрайберг (?)

Къщата с часовника

„Великолепна къща alla franca с малка кула“ – това можем да прочетем за този софийски дом в дневника на Константин Иречек от ноември 1880 г. Преди 140 години политикът Иван Хаджиенов вдига своята къща, която със сигурност е предизвиквала възторг в онези далечни времена, когато София тепърва започва да заменя сокаците с улици по европейски маниер. Иречек неведнъж споменава приемите у Хаджиенови, а през 1883 г. дори описва голям бал с танци, с много свещници и посетен от над 150 души, включително Княз Александър I. Приемите и баловете изглежда са предопределили сградата впоследствие да бъде предоставена за офицерски клуб – до 1907 г., когато окончателно е завършен и мебелиран Военният клуб. В по-късен етап тук се помещава Военният музей с много вещи, документи, снимки и картини.
А днес, прикрита зад два високи бора, къщата продължава да очарова заради неповторимия си силует с кула, най-горе с кръгло прозорче. На неговото място известно време е имало и часовник, и заради това сградата все още е популярна като „къщата с часовника“.


Сграда №2: Домът на юриста Греков
Адрес: ул. „Московска“ 17
Година: 1882/ 1914 (надстройка)
Архитект: (?)/ Никола Юруков

Къща на Димитър Греков

Следващата изящна къща ни припомня историята на Димитър Греков – виден юрист и главно действащо лице на политическата сцена след Освобождението. Греков е роден в Болград (Бесарабия, днес Украйна) и завършва право в Екс ан Прованс (Франция). През 1879 г., едва 31-годишен, става първият български министър на правосъдието в правителството на Тодор Бурмов и Консервативната партия. Преди това, талантливият оратор е и активен участник в създаването на Търновската конституция. След като напуска консерваторите през 1886 г. има важна роля в Народнолибералната партия и е близък приятел със Стефан Стамболов.
А хубавата си къща построява през 1882 г. Тогава тя е само до втория етаж, който в средата е имал балкон с парапет от ковано желязо. През 1914 г., години след смъртта на Греков, архитект Никола Юруков добавя последния етаж по такъв начин, че лесно можем да пропуснем надстройката. Под нея архитектът е запазил сградата така, както е била през 1882 г. – със солидните рамки около прозорците на първия етаж и с хармонично подредените фронтони (два извити и един триъгълен) върху прозорците на втория етаж.


Сграда №3: Неокласическата къща
Адрес: ул. „Леге“ 3
Година: 1885
Архитект: (?)

Стара София

Тази сграда е почти недокосната от времето и е останала като архитектурен спомен за София отпреди 135 години. Преди точно толкова тя е построена, така както са строени повечето къщи по това време – на два етажа, с елегантен балкон от ковано желязо и симетрично подредени прозорци. Симетрията ѝ започва от главния вход и продължава през средния прозорец на втория етаж с неговата солидна рамка и триъгълен фронтон. Класическата осанка се допълва от двете витрини арки на първия етаж, зад които са били търговските помещения, и от четирите извити фронтона на горния етаж, където са били жилищните стаи. Старият дом отразява стила неокласицизъм, разпространен в Европа през XIX век, вдъхновен от Античността, Ренесанса и Барока и отстъпил място на следващия стил сецесион след 1890 г. Днес в София са ни останали много малко къщи от това време (следващата в рубриката ни е от 1888 г.), но улица „Леге“ ни е запазила тази безценна следа. А в края на XIX век „Леге“ се е простирала от улица „Алабин“ до булевард „Дондуков“. По-дълга, улицата е била заета от множество култови софийски места като гостилница „Последен грош“, кафе-шантана „Орфеум Неапол“ (с красиви певици, но не от Италия, а от Чехия, Унгария и Румъния), магазин за български мезета и магазин за аперитив в италиански стил…