Църквата “Света Петка Самарджийска” отвън е образец за църковната архитектура по нашите земи през XIV век, докато отвътре отразява българските достижения в живописта към края на Средновековието . Изградена върху основите на антична обществена сграда, историята на църквата е свързана с еснафа на самарджиите, които са произвеждали т. нар. самари – средства за яздене или товарене на животни. Името разкрива, че това сдружение, освен че е защитавало търговските интереси на своите занаятчии, е защитавало и християнските традиции с дарения за храма на Света Петка.
Забележка: Обърнете внимание на корниза от редуващи се плочки, подредени като зъбери. Същият мотив може да се забележи в редица постройки в италианските средновековни селища, като потвърждение, че изкуствата не се ограничават от граници.