Изградена върху основите на по-стари антични базилики и източния некропол на Сердика, храмът “Света София” е бил митрополитска църква в средновековния Средец, джамия в османска София, изоставена и полуразрушена сграда и дори с противопожарна кула след Освобождението. 1911 г. и Законът за старините осигуряват нейното възстановяване и важно място в многовековното наследство на София. Архитектурата е с рационална концепция като червената тухлена фасада е разнообразена единствено от сводестите прозорци и деликатния корниз под двускатните покриви. Представителното оформление е постигнато най-вече от размерите и обемите на западното предверие, средния и напречния кораб, чието пресичане е подчертано с малък купол. “Света София” е чудесен пример за римското строителство на куполни базилики през първите християнски векове.