Богатото строително изпълнение впечатлява на фона на обеднялата материално и духовно България от 1920 г., само година след Ньойиския мирен договор между страната и победителите от Първата световна война. След неутралитет през първата година на Голямата война и без единство относно включването на страната към съюза на Централните сили (трите империи на Германия, Австро-унгария и Османската), българският народ отново вдъхновено тръгва на война. България е страната с най-висока степен (дял от мъжкото население) на мобилизация през Първата световна война и с устремни маршове достига делтата на Дунав и Охридското езеро, но липсата на достатъчно ресурси и за достатъчно време, заедно с генералните развръзки на световните бойни “театри” й отреждат поредна национална катастрофа. Над 250 хил. убити и ранени, непосилни репарации и териториални загуби разделят страната от мечтите й за национално обединение, толкова силни само преди 10 години.