Сградата на Столична община със своя респектиращ модернистичен образ e едно от множеството произведения на Цолов и Васильов. Сградата е завършена през 1935 г. и е с опростена украса и ясна структура в духа на модернизма, който се е стремил към съответствие между използваните архитектурни средства и функцията на сградата. По това време в града са издигнати не малко масивни многоетажни сгради, но не чрез застрояване на нови квартали, а чрез събаряне на съществуващи сгради по централните улици с цената на изгубено наследство от периода 1890-1920 г. Освен в градоустройствено отношение, годините са динамични и често драматични във външната и вътрешна политическа обстановка. През 1934 г. е сключен Балкански пакт между всички без България, а Владо Черноземски от ВМРО извършва успешния атентат срещу югославския крал Александър в Марсилия. В България е извършен пореден държавен преврат, последван от авторитарен режим и забраната за всички партии и организации. След разпускането на парламента Цар Борис III получава дългоочакваната възможност да заеме решаващата роля в държавното управление. С умели ходове успява да отслаби превратаджийското правителство на Военния съюз и да осуети опит за нов преврат. От този момент до края на живота си Царят определя правителствата и посоките пред България. При установения едноличен режим на Цар Борис III се уравновесяват дългогодишните вътрешнополитически конфликти, стопанството е в растеж, а нацията възвръща самочувствието си, макар с цената на ограничената демокрация.