Къщата на тютюнотърговеца Димитър Шаранков и Емми Горас е следващият елегантен пример за богатата софийска архитектура през втората половина на 20те години. Строежът е завършен през 1927 г. по проект на архитектите Юрдан Юрданов и Сава Овчаров, който една година по-рано ръководи разширението на сградата на Българската академия на науките. За разлика от къщата на ул. “Оборище”, по това време преобладава бедното и некачествено жилищно строителство. През тези години София е достигнала население от 200 000 души. След неосъщественото национално обединение през Първата световна война, големите бежански вълни на българите от Македония и Западна Тракия се насочват главно към големите градове в страната. В София, те се заселват основно в нововъзникващите западни и югозпадни части на столицата. В търсене на решение, през 1926 г. правителството на Народния сговор (1923-1931 г.) взима голям външен заем за осигуряване на качествени нови жилища.