През 1903 година София се сдобива с една от най-ранните си сецесионови творби, останала и една от най-хубавите – гинекологичната клиника на австрийския лекар Лауе Функ. Проектът е поверен на арх. Киро Маричков, който със своя партньор арх. Георги Фингов създава нова архитектурна забележителност за София. Въпреки че клиниката е в края на града от първото десетилетие на XX век, около нея е било оживено заради включването й като задължителна спирка от градските обиколки на софиянци. Маричков и Фингов разнообразяват тогавашната градска архитектура и създават сецесионов образец с несиметрична фасада, изпъстрена от различни издатини, балкони, прозорци с декорации и разбира се дървената стряха, която през следващите години ще се използва често от българските архитекти като препратка към възрожденската ни архитектура. На първия етаж на сградата е била операционната, на втория са били болничните легла, докато последният етаж се е използвал за административни дейности. Собственикът е бил сред многото чужденци, които са разпознали възможностите за работа в новообявената столица през първите десетилетия след Освобождението. По-късно австриецът продава сградата на фамилия Тюфекчиеви, единият от които е принуден да й намери нов купувач след твърде голяма “инвестиция” в хазарта. Така в края на 1920те години сградата отново е собственост на лекар – д-р Борис Тричков. Поредното признание за привлекателността на къщата е от банкера Атанас Буров, който дълги години е наемател на Тюфекчиеви и ползва клиниката като свой дом, преди построяването на собствената си къща, която също е част от маршрута.