Семейният дом на Вера Дренкова ни води към 1905 година и вече “разцъфналия” сецесион. Стилът от края на XIX и началото на XX век не случайно има различни имена на различни места в Европа – сецесион е в Австрия, във Франция е ар нуво, в Германия е югендстил, в Италия е стиле либерти, а в Барселона е свързан преди всичко с Антони Гауди, който създава уникален стил в стила.Въпреки общата цел за обновление на европейската архитектура и утвърдените строителни елементи, отделните страни развиват свои собствен почерк. Така е и в България, където разцветът на сецесиона съвпада с периода на активно строителство. Българските архитекти комбинират мотиви от различни европейски школи и старата възрожденска архитектура, като същевременно не изоставят постиженията на неокласицизма. Красотата на новата архитектура е свързана основно с раздвижени фасади и богатите декорации по тях. Така през първото десетилетие на XX век, докато в София вече има електрическо осветление и все по-дълги трамвайни линии, една след друга се издигат образците на българската сецесионова архитектура. Отдръпната от уличната линия, къщата на Вера Дренкова е точно такъв образец, създаден от знаменития тандем на калоферските архитекти Георги Фингов и Киро Маричков.
Забележка: Запомнете двете имена, защото тяхното творчество е завещало много от културното наследство на София и е вдъхновило настоящия маршрут.