Паметникът е издигнат в почит на 528 загинали медици от мисията на Руския червен кръст по време на освободителната Руско-турската война. Всяка стена на пресечената пирамида е посветена на лекари и санитари, станали жертва в една от четирите знаменити битки при Плевен, Пловдив, връх Шипка и село Мечка до Русе и река Дунав, които предопределят победата на Руската империя и Освобождението на България. Въпреки своя повод, паметникът не е получил официално откриване заради влошаващите се по-това време отношения между Княжество България и Руската империя и техните все по-различни виждания за независимостта и единението на българите. Проектът на паметника е дело на чеха Томишек, а за място е избран терен извън границите на първия устройствен план на София, започнат още през 1879 г. и утвърден през 1881 г. През следващите години ще се създаде прилежащата градина, а в съседство ще се оформят и застрояват изисканите квартали около улиците “Шипка” и “Оборище”. Вторият градоустройствен план от 1892 г. вече отразява новообразуваните градина и квартали, първоначално застроени с двуетажни къщи, а след 1910 г. и с по-солидни жилищни сгради като символ на бързо забогатяващия град.