Символичното начало на българското национално възраждане е написването на История Славянобългарска от Паисий Хилендарски през 1762 г. През следващия век в българските земи последователно се създават килийни училища в църковните дворове, взаимни светски училища, гимназии и читалища. Българското възраждане е преплетено с разпространението на знание, с просвещението и просветлението, което се запазва като национална черта и след Освобождението. Отношението на тогавашните българи към книгите е видно от факта, че едно от първите нови учреждения е Българска народна библиотека от 1879 г. През 1942 г. започва изграждането на съвременната сграда, а до официалното й откриване остават 11 години, Втората световна война и частичното разрушаване на строежа при бомбардировките над София. Архитектурният проект е на прочутия тандем Иван Васильов и Димитър Цолов, които заедно са сътворили майсторски творби на българския модернизъм. В този случай, подчинената на “изчистени” геометрични форми модернистична архитектура е обогатена с класически мотиви по главната фасада. Обширната градина пред сградата е отлично място за наблюдение на респектиращата фасада с 12 колони с интерпретация на коринтски капители.