В началото на улицата с емблематичното име “Сан Стефано” (по Санстефанския мирен договор, с който завършва Руско-турската война от 1877-1878 г. и се определя предварителна рамка за възстановяване на българската държава) е една от великолепните къщи на австрийския архитект Фридрих Грюнангер. Неговият принос към красотата на София не случайно води до това, че маршрутът започва и завършва с негови сгради. Фамилната сграда на български тютюнопроизводител е била завършена през 1892 г. като потвърждение, че по това време градът уверено е променял своя образ. Несиметричната фасада с елегантни ажурни парапети отстрани и над издадения еркер има чертите на неокласицизма заради мидените черупки и раковини по прозорците на приземния етаж. Неокласицизмът определя архитектурните решения в Европа през предишните десетилетия на XIX век, а целта му е да преоткрие архитектурните образци на античността (приблизително V в. пр. Хр. – V в. сл. Хр.) и вдъхновените от нея Ренесанс (XV-XVI в.) и Барок (XVII-XVIII в.). Красотата на стила е свързана с хармоничните пропорции на цялото и неговите детайли, симетрията и ясните геометрични форми. Същевременно се виждат и ярките белези на тъкмо “разцъфващия” в Европа нов стил сецесион с неговата фантастична орнаментална украса от цветя, листа, венци и гирлянди.